Може би конкретните събития около встъпването в длъжност (или както го наричат напоследък инаугурация) на новия президент на САЩ Джо Байдън изглеждат като нещо, което не ни засяга пряко. Световният избирател обаче се променя под въздействието на тази динамика и вероятно променя мястото, на което се намира. Дали и как?
Социалният антрополог Харалан Александров отговаря на тези и други въпроси на БНР:
"Така важният преход в управлението на САЩ, страната с най-голямо влияние върху процесите в света, е за първи път толкова драматичен – от много години. И част от драматизма се основава на нажежените страсти, на разрушителните поведения на част от американските избиратели – нещо, което не е толкова изненадващо, предвид развитието на икономиката и на обществените отношения и силното изостряне на неравенствата, поява на големи групи губещи през последните години. Това, което е стряскащо, е, че се случва тъкмо в Съединените щати – този стожер на демокрацията, стабилността и предсказуемостта (поне що се отнася до вътрешната политика). Истината е, че тепърва започваме да изучаваме тези процеси."
Харалан Александров уточни, че имаме нова ситуация от гледна точка на нагласи и поведения на големи електорални групи. Тя се влияе, най-общо, от специфичните културни, икономически промени, от технологичната промяна, която създаде нов паралелен свят – тоталната реалност на социалните медии, в които хората създават нови мнения, групират се, създават нови граници и коалиции.
"Ефектите от всички тези натрупвания са очевидната радикализация на политическото поведение на значими групи хора. Това, разбира се, вещае дестабилизация в публичния живот."
Как българският избирател се повлиява от тези процеси
"Имахме възможност с колеги да изследваме българската диаспора – но тя е специфична група в европейските страни и в САЩ. Мога да кажа, че българите са много разделени на социален признак – голяма част от тях подкрепяха Тръмп... Това, на което съм свидетел през тези контакти, ме кара да мисля, че в момента в САЩ разделението е по-дълбоко и по-драматично, отколкото в България.
Що се отнася до нашия случай – тези процеси са съвсем видими. Съществуват ясно обособени групи от възбудени, активни, мотивирани, ангажирани граждани, които обаче не познават останалата част от света – много силно е фрагментирано обществото, не само електорално (което вероятно ще се отрази на следващия парламент), а ментално и културно. Това е новото явление. Оказва се, че универсалните средства за комуникация, безкрайният достъп до информация, който дава интернет, огромната възможност за себеизява и публичност, която предоставят социалните медии, не са довели до по-голяма социална кохезия, а напротив – до по-голямо разделение и фрагментиране."
