„Щафетата” на консултациите, която започна в Атина, премина от двете страни на Атлантическия океан и финишира в Брюксел, донесе награда – нов транш от финансова помощ, както и важно съобщение. „Процъфтяващата Гърция”, която се осигуряваше със заеми, безвъзвратно изчезна. За да може страната да процъфтява, има само един път – да работи, за да го постигне сама.
Ние бяхме наясно, че нищо не може да се построи на гнилата основа на съвременната политическа система и нейния девиз – „Раздай всички пари”, превърналата се в нарицателно реплика на бившия премиер Андреас Папандреу към неговия министър на финансите. Нищо не може да бъде построено на основата на мошенически сделки, разточителност на държавата, беззаконие и измами, които бяха главните източници на приходи, оборот и благоденствие. Нищо не може да бъде построено на идеята за заеми, за които сега гърците се разплащат, и за която ще плащат и сегашните деца през следващите две десетилетия.
Когато получим транша, ние, гръцките данъкоплатци, преди всичко трябва да си зададем въпроса какво да правим. Дали да продължим да се правим на „революционери”, настоявайки от фалиралата политическа система да краде постарому, за да можем да запазим своите привилегии, които са получени несправедливо, тъй като страната никога не е имала пари за тях? Дали да продължим да смятаме за спасители тези, които обещават по-добър живот, но не могат да ни убедят, че той е възможен без нови дългове? Ако отговорът е „не”, то трябва да следим страната незабавно да проведе реформи. Гърция си мисли, че е част от Запада, но не е отишла по-далече от Балканите. Неприличните доводи на политиците, които твърдят, че реформите са наше задължение в рамките на кредитното споразумение, а това ги прави незадължителни за тези, които са против меморандума с ЕС и МВФ, показват за колко изостанал народ ни смятат тези, които отправят подобни твърдения.
Ние самите сме задължени да проведем реформи, ако искаме да намалим разстоянието, което ни отделя от истинските европейски държави. Реформа на държавния апарат, въвеждане на информационни системи и ликвидиране на всички тези процеси и документи, които бяха измислени, за да се подкрепя корупцията – това е истинската модернизация. Това не са наложени задължения от кредиторите. Държавен сектор с работници, които можем да издържаме – това е дълг към нашите деца, а не ангажимент от меморандума с кредиторите. Правилното използване на корпоративните данъци, които са заложени в цената на товара – това е уважение към потребителя. Подборът на достойни кандидати в системата на образованието и в университетите, които в момента се въртят около партиите, е необходимост, а не се налага от споразумението с кредиторите. Създаването на здрав климат за правене на бизнес с определени правила на играта е насъщна необходимост, ако искаме да намерим работа на два милиона безработни или поне да не позволим тази ужасяваща цифра да се увеличава. Либерализация на пазарите чрез приватизация и привличането на стратегически инвеститори – именно това трябва да прави държавата-предприемач. Трябва да бъдат спасени държавните предприятия, а не да бъдат оставяни на произвола на съдбата заради страха от политически последствия. Увеличаването на производителността в държавния сектор и справедливото и етично спазване на законите – това е задължение, което ще позволи да се намали изоставането от културните страни в Европейския съюз.
Реформите не са жупел. Модернизацията не е присъда. Спазването на законите и нормалната работа на държавата – това не е коленичене пред кредиторите. Реализацията на строги правила в образованието – това не е нищо срамно. А укротяването на „революционерите”, в чиято кръв тече желание за гражданска война, не е свидетелство за липса на демокрация.
Ние трябва да тръгнем по нов път на реформи, ако всички сме съгласни, че те отдавна е трябвало да бъдат проведени.
"Капитал", Гърция
