Поезията на Сим Алексиев е жива, съвременна, откровена, понякога груба, предизвикателна. Стихотворенията са послания, съблекли формите си. Така смисълът остава оголен, суров, истински. Върху света е легнала постмодерната ирония на един човек, който го мисли драматично. - доц. Иван Станков
Това е поезия, която убива позата, за да възкреси спонтанния свят на човека. В такъв момент отпадат границите и каноните; живеещият се вглежда в раждането си точно толкова, колкото и в смъртта.
Поетът удря шамари на нашите очаквания и представи, а внезапността на тези шамари е по-въздействаща отколкото християнската благотворителност на плесницата на едната буза.
Ако думите са се превърнали в порядък, то той ги лишава от свободата им. Сим Алексиев ги е дарил със собствената си свобода, която на пръв поглед изглежда безотговорност, но всъщност е една трудна игра на надежди в един живот, който е прекалено раздробен, за да има само едно разпятие. - доц. д-р Радослав Радев
Сим (Симеон) Алексиев е роден през 1976 г. в София. Вече 14 години заедно с Краси Алексиева ръководи галерия „Възраждане“, Стария град, Пловдив. През 2006 г. излиза дебютюната му книга „Градът – градя и руша“, която бе изключително добре приета от публика и критика. Новата му книга е своеобразно продължение на темите, които вълнуват младия автор.
Пише стихове от десетгодишен. Дванадесетгодишен е лауреат на детския конкурс „Искри“ на БНР. Публикувал е в сп. „Детски свят“, сп. „Тракия“, алманах „Антимовския хан“, алманах „Света гора“ и др.
обем: 104 стр. Очаквайте на: 17.02.2012 г.!
цена: 6,95 лв.
ISBN: 978-954-26-1074-8
Откъс:
Бориш се за нещо загубено,
бориш се за нещо, което не можеш,
тъпчеш на едно място –
твоето.
-===-
По-умен, по-знаещ,
по-добър, по-виждащ,
по-интелигентен, по-
по- по-...
Послеслов: по-нещастен.
-===-
Намираме се – тук-там
Събираме се – рядко
Обичаме се – когато се разделим
Търсим – което не се предлага.
-===-
Нямам истински приятели, но нямам и истински
врагове.
Златната среда – постигнах я.
Време ми е да умра.
Или вече и Смъртта не ми е интересна.
-===-
Мъртвите не говорят за живите...
Чакат ги.
