“Говорят младите политолози“ е авторска поредица на Actualno.com, в която представяме мненията на новото поколение млади политолози по важните обществени въпроси. Голяма част от тази нова вълна анализатори вече придоби популярност в публичното пространство. Всички те са обединени под един общ знаменател – експертност, адекватна преценка и широта на мненията.
В деня, в който отбелязваме две седмици от началото на войната в Украйна в поредицата ви представяме коментарите на младите анализатори относно ефектите от войната във вътрешнополитически план, както и какво предстои пред България оттук насетне.
Разговорът ни по темата е със Теодора Йовчева (вляво) - доктор по политология в Алма матер и представител на Europe Elects за България, участник в редица междунардни изследвания за партийното финансиране и Калоян Велчев (вдясно) - магистър по "Политическа социология" в и докторант по "Сравнителна политология" в Софийския университет „Св. Климент Охридски".
Ето какво ни отговориха те:
Как изглежда войната в Украйна през погледа на младите?
Теодора Йовчева: Всяка война е ужасно събитие, но тази, която е само на няколко стотин километра от нас, ни изглежда още по-пагубна. Не мисля, че някой е предполагал, че ще има война на континента през 21 век, особено след войните в бивша Югославия в края на миналия. Различното на тази война е обстановката, в която се води - много силно наситена медийна среда. Ако при последната война (Югославската) основни източници на информация бяха традиционните медии - телевизия, радио, вестници, сега сме в съвсем друга обстановка - голяма част от информацията протича през социалните медии. Хората, които следят отблизо военните събития, го правят обикновено в Twitter и Telegram. Това показва, че тази война не е само традиционна, тя е война и в социалните мрежи. Сплотяването на общественото мнение срещу действията на Путин всъщност показва, че на единия фронт вече има загубил.
Младите хора нямат опит нито с такова ожесточено политическо противопоставяне, нито с война. Единствените ни представи са от игрите. Нещо повече, ние не сме свикнали с недоимък и липса на основни стоки. Повечето от нас не сме си представяли, че ще има съвременна държава в Европа, в която няма да има хляб. Според мен няма как гледките на семейства, които се разделят, на чакащи самотни родители с малките им деца да не изгради отношение у младите хора и то да бъде категорично осъдително към военни действия.
Калоян Велчев: Не мисля, че за младите войната изглежда по по-различен начин, отколкото за останалата част от нашето общество. В крайна сметка става дума за война, за загубени човешки животи, за страх и болка, за едно ненужно брутално насилие, от което никой не печели. Изправени пред събития от подобен мащаб, всички реагираме по сходен начин. Това, с което може би младото поколение е по-специфично е, че социализирани почти изцяло в епохата на интернет, за младите е лесно да се снабдят с най-разна информация за събитията, биля тя достоверна или не. Също така, през социалните мрежи успяват бързо да се мобилизират и да окажат съдействие на хората, бягащи от войната.
Путин вече е загубил втория фронт от войната - този в социалните мрежи, твърди Теодора Йовчева.
Войната предизвика и поредното ново разцепление в родната политика по отношение Стефан Янев и колебливата позиция на БСП. Какви отражения още би могла да даде войната в Украйна у нас? Каква ще е съдбата на България?
Теодора Йовчева: Смятам, че в този момент най-силно се оценява членството ни в НАТО. В последните години имаше опити за разклащане на консенсуса по геополитическия и цивилизационния избор на България, но настоящите събития всъщност затвърдиха избора на страната ни. Политическият спектър основно се раздели на две - екстремни срещу умерени партии и коалиции. “Възраждане” е най-яркият представител на екстремния полюс, защитаващ проруската теза, но те стоят самотно. В европейски контекст отдавна има съмнения, че част от екстремните партии са свързани с Путин - Матео Салвини и “Лига”, Марин льо Пен и “Националният сбор”. От другата страна управляващите и опозиция споделят една и съща теза. От управляващите само БСП не зае ясна позиция. Изявленията на членове на левицата я доближиха до “Възраждане”, макар и да нямат този реторически патос. Това за преден път показа ситуацията в БСП - процесите по европеизация не само не са завършени, но и изглежда, че социалистите трудно се разделят с миналото си. В тази ситуация БСП “тежи” на правителството в известен смисъл, но раздялата на този етап не изглежда възможна.
Оставката на Стефан Янев беше необходима за запазване на коалицията. Подозирам, че ДБ е била основната сила, която е повдигнала въпроса. В тази крехка конфигурация всеки партньор е вето играч. Политическото бъдеще на Янев може да бъде търсено в новия проект, който се твърди, че се готви около президента. Не бих се учудила, ако Янев го оглави.
Това правителство изтегли възможно най-“късата клечка”. Трябва да се справя не само с инфлация, повишаващи се цени на ток и парно, здравна криза, но и война. Парадоксално обаче ситуацията с войната ще укрепи правителството, защото подаването на оставка би изглеждало като дезертьорство в случая.
Калоян Велчев: Не можем да гадаем какви точно последици ще има войната в Украйна за България. Те обаче надали ще бъдат особено позитивни за нашата страна. Събитията във вътрешнополитическия ни живот от началото на войната досега, очертават две тенденции, които най-вероятно ще продължим да наблюдаваме.
Първата е, че вече новите политически проекти търсят да се ситуират по-скоро в лявото политическо пространство, а не както беше през всичко години на демокрация досега – в дясното. Това най-вероятно е желание и да се заяви ясна дистанция от партия ГЕРБ, която се е разположила в дясното. Втората, която ще има далеч по-драматични отражения е, че с нова сила се запали едно исторически много тежко разделение за нас българите- на русофили и русофоби. Изглежда, че това разделение става водещо в политическия ни живот и успя да засенчи разделителните линии, които протестите от лятото на 2020 бяха очертали. Тази ситуация е особено неудобна за БСП, която много трудно ще може да удържа про-руските си позиции в едно правителство, в което останалите три партии ясно заявиха, че отстояват европейския път на България. Въпросът пред левицата е дали от Позитано ще бъдат на висотата на мъдри държавници и ще отстояват цивилизационния избор на България, или в преследването на тяснопартийните си интереси ще ни вкарват в серии от кризи, които биха могли да поставят под риск дори националната ни сигурност.
Последното проучване на „Алфа рисърч“ регистрира категоричен спад в подкрепата на българите към действията на руския президент Владимир Путин, както и подкрепа към категоричната позиция на страната ни по повод конфликта, но сякаш проруските позиции в обществото са по-гръмогласни. Защо?
Теодора Йовчева: Защото в българското общество има наслоени с годините симпатии към Русия. Като се започне с руско-турската война и стиховете на Вазов и се премине към комунистическия режим. Сякаш по инерция тези симпатии преминаха в годините и към руското ръководство. Според мен традиционно високото одобрение за Владимир Путин се дължи на това, че той е президент на Руската федерация, а не само заради стила му на управление. Вижте например одобрението на българите към един друг държавник, сходен на Путин, който управлява с твърда ръка - Ердоган. То никак не е високо. Данните от “Алфа рисърч” показват, че макар българите традиционно да симпатизират на Русия, не са склонни да приемат безпрекословно всяко действие на ръководството на тази държава. Тук трябва да се направи ясна разлика между Руската империя, СССР и настоящата руска държавност. Това са три различни форми на държавност в руското общество, две от които са несъвместими - Руската империя е била заличена, за да се установи СССР. Проучването на “Алфа рисърч” показва още, че българите не са войнолюбив народ и приемат ценностите, на които ЕС се основава - мир, дипломация и сътрудничество.
Калоян Велчев: Първите дни на руската инвазия провокираха една чисто човешка реакция у хората по света и у нас. Пред един толкова явен акт на агресия е напълно нормално да реагираме с възмущение и разочарование. Проучването на „Алфа рисърч“ датира точно от тези първи дни на военния конфликт. Проточването на военните действия обаче сякаш довежда до битовизиране на войната – ние, колкото и това да е неприятно, започваме да свикваме с идеята за нея. Вследствие на това ми се струва, че конфликтът у нас се измести – ние не говорим за ужаса, който се случва на няколкостотин километра от България, говорим за конфликт НАТО-Русия, САЩ- Русия и се позиционираме по тази ос сякаш двете страни имат еднаква вина за случващото се. На този фон е нормално проруските позиции в България да се стабилизират. Но е важно да не забравяме, че не говорим просто за конфликт на глобални сили, а за кошмара през, който минава една смела държава, която можеше и да сме ние.
Постепенно войната започва да се битовизира и започваме да свикваме с нея, изтъква Калоян Велчев.
Автор на поредицата е Ивайло Илиев
Снимки: БГНЕС; Getty images
