Шестте горски предприятия са се превърнали във взаимоспомагателни каси. Раздават заеми не само помежду си, а и на други държавни фирми, чиято шапка е Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
За 13 години, откак са създадени със закон, според рекапитулация на служебния министър Георги Тахов, те са предоставили безлихвени заеми на обща стойност близо 27,5 млн. лв. От тях вътрешни заеми – тоест, между държавните горски предприятия, са раздадени 19 млн. лв. Останалите близо 8,5 млн. са кредити от горските предприятия на други държавни фирми в системата на МЗХ. Остатъчната сума за възстановяване на този етап е над 17,4 млн. лв. Това става ясно от негов отговор по повод депутатски въпрос. Още: Има решение шестте горски предприятия вече да не са фирми, но добро ли е то?
По-внимателен поглед обаче показва различен резултат. А именно – общо раздадени почти 46,5 млн. лв. От тях 38 млн. лв. са т. нар. вътрешни заеми, а останалите – на търговски фирми, които са собственост на МЗХ.
Взаимоспомагателната каса с най-много раздадени безлихвени кредити се оказва Южноцентралното държавно предприятие (ЮЦДП) в Смолян, което е и най-голямо в държавата – общо 41,354 млн. лв. От тях 38 млн. лв. вътрешни и над 3,3 млн. лв. на други земеделски държавни фирми.
Конкретно на Югозападното държавно предприятие (ЮЗДП)в Благоевград е дало безлихвени 34 млн. лв. в периода между 2017 и 2023 година, на Югоизточното в Сливен - 4 млн. лв. Над 800 хиляди са отишли при „Земинвест“ ЕАД, при „Рибни ресурси“ – 178 500 лв. „Напоителни системи“ е кредитирана с общо 2 373 904 лв., като този дълг е погасен с имоти.
Така смолянското ЮЦДП през 2021 г. става горд собственик на сгради в Слънчев бряг, близо до морето, непосредствено до река Хаджийска. Общата стойност на придобитите имоти е 2,4 млн. лв. – малко повече от стойността на кредита. Още: Най-голямото горско предприятие изкара статистиката за 2022 година
От 2021 г. предприятието е стопанин още на недвижима собственост в Шабла (поземлен имот и сгради за 224 660 лв.), в Добрич (терени и сгради в промишлената зона за 179 780 лв.), в Благоевград (поземлен имот и сгради за 83 256 лв.), в с. Калояново – Пловдивско (поземлени имоти и сгради за 218 614 лв.), в с. Мурсалево - Кюстендилско (поземлен имот и сгради за 71 335 лв.)
Две предприятия пък са теглили банкови кредити: Югозападното в Благоевград за 3 млн. лв., а Северозападното във Враца – 800 000 лв.
Прави впечатление, че преди да стане перманентен длъжник на ЮЦДП, благоевградското горско предприятие е и давало заеми, но това е ставало в периода 2013-2017 г.: 2,5 млн. лв. на „Напоителни системи“ ЕАД и 400 000 лв. на „Врана“ ЕАД. И те са погасени.
Сливенското предприятие има да връща на ЮЦДП в Смолян 3 млн. лв., а благоевградското – 26 млн. лв. към днешна дата.
Най-голямата сума, която Югоизточното предприятие в Сливен е дало като кредит, е 2 млн. лв. на „Напоителни системи“ (вече погасен). По-малки суми е давало на „Рибни ресурси“ – общо 208 500 лв., които са върнати, и на „Агроводинвест“ – 201 000 лв. през 2023 г., като сумата е още дължима.
„Предоставянето на паричните заеми се основава на взети решения от управителните съвети на държавните предприятия след извършен преглед и реалистична преценка за краткосрочните нужди на предприятието за обезпечаване на планираните за настоящата и следващата календарна година дейности. Всички условия по отпускането на заемите и заемните правоотношения между предприятията са уредени със сключени помежду им договори. Непредвидимия характер на тези финансови операции е причината да не са планувани средства във финансовите планове на държавните предприятия“, пояснява министърът. Още: Пари като шума: Горски шефове с по-високи заплати от президент и премиер
Какво всъщност е финансовото състояние на най-големите кредитодатели и кредитополучатели?
Последно осигурени в ЮЦДП са 64 човека – към февруари месец т.г. Предприятието е на печалба от създаването му досега, с изключение на 2014 г., когато калкулира загуба от 7,2 млн. лв. За последната отчетна година – 2022-ра, печалбата му възлиза на 13,2 млн. лв.
В ЮЗДП се осигуряват 113 души. От създаването си ежегодно завършва на печалба, като за 2022 г. тя е на стойност над 1 млн. лв.
В „Напоителни системи“ работят 1451 човека. До 2016 г. е на загуба. След това формира печалба, включително до последната отчетна 2022 г. - неголяма, но все пак е на плюс.
