Малко дървета има в Столипиново и лятното слънце обикновено вдига градусите тук до небесата. Каквото и да става другаде, тук днес е спокойно.
През метри по улицата, в тесните пресечки и по дворовете дечурлига пълнят надуваеми басейни, а където няма, се пръскат с маркучи. Махалата е чувствително оредяла, по традиция столипинските роми имат една дестинация - Дортмунд, Германия. Тези, които тук се размотават по цял ден, чакат на социалните помощи и си помагат с контрабандна търговия на цигари и наркотици, там отиват и работят.
В Столипиново не са чули какво става в Орландовци поради една много проста причина. Те нито гледат българска телевизия, нито слушат българско радио, още по-малко пък четат вестници или български сайтове в интернет. Сателитните антени са настроени изцяло на турски програми и това е, което знаят. Затова и разговорът върви по принцип и свива в един особен исторически момент преди около 40 години, известен като "Танковете на Чочоолу".
Тогава група цигани от Столипиново нападат и убиват младо семейство, жената е бременна. Убийците отиват на съд, но се оказва, че пострадалият мъж е племенник на легендарния партизанин Чочоолу, тогава на висок пост в Стара Загора. И... тръгват танковете. В края на 70-те Столипиново беше в истинска блокада, пиле не можеше да прехвръкне извън границите му, ако милицията съзираше някой мургав обитател из центъра на града, просто го арестуваше." Глупави хора направиха лошо, пострадаха невинни хора", е коментарът на очевидец на ония събития, днес назначен като дядо да пази децата в басейна. После режимът олекна, но повечето от столипинци работеха някъде. Не кой знае какво, в Тютюневата фабрика, чистачи по улиците, чистачи по институции, общи работници по фабриките. Равносметката днес показва, че със сигурност 400 души, повечето от Столипиново, работят в Общинското предприятие "Чистота". Това е сигурната цифра, над нея може само да се гадае кой как си вади хляба. А населението е около 30 000.
Според Пепа, 49-годишна баба на осем внука, младите намират тук-там работа по фабриките, но без договор и без осигуровки. И когато се наложи да потърсят медицинска помощ, тая трудова ситуация никак не ги устройва. Възможно ли е напрежението от София да се пренесе в Столипиново? Страх винаги има, но хората тук имат и някаква степен на сигурност, доколкото години наред подобни ситуации не е имало. Като че ли последната взривоопасна ситуация беше на 1 август 1992 година. В онази гореща събота в махалата имаше две шумни сватби. Шум, музика, гърмежи до небесата. Случаен изстрел уби арменец, живеещ в един от блоковете. Човекът просто излязъл на балкона да се разхлади. След това стана страшно, имаше много полиция, имаше много ранени сред ромите, включително и бременна жена, а заканите да нахлуят в центъра накара полицията да блокира улиците наоколо. Впрочем в първите години на демокрацията заплахите от ромски погром по центъра се появяваха периодично. В крайна сметка те разбиха магазини и ги ограбиха, но не в центъра, а в Столипиново. Това се случи през февруари 1997. Оттогава напрежение в квартала не е имало.
Столипиново е необикновено консолидирана общност. Макар и помежду си да се делят на "турци" и роми, истината е, че те общуват само помежду си. Заради това и те много зле говорят български език, много по-зле, отколкото дори в съседните на Пловдив села. Езиковата бариера си съществува, макар и на територията на квартала да има 6 училища и детски градини и повечето хора наистина пращат децата си там. В Пловдив, градът на толерантността, има традиции в това отношение, а и няма конкретен повод агитки да нахлуват там. Все пак численото превъзходство е очевидно.
Пепа е на 49 години, работила е 15 години в ОП "Чистота" допреди няколко месеца, когато е напуснала, за да се грижи за децата на дъщеря си. Дъщеря и е " крупиерка" в Германия, завършила е 11 клас и очевидно си е намерила по-добра работа. Поне така казва майката. Зетят е починал преди години. Пепа гледа децата в къща, построена като коридор. Едно дълго тясно помещение без врати, по чиято дължина се редуват кухня, диван за бабата и спалня за децата. Стената в дъното е увенчана с голяма плазма, на която, разбира се, върви турска програма. Къщата била законна, така казва, защото са минали " през дело". Снахата Гинка може да мине като едно от децата за отглеждане, докато не стане ясно, че е майка на 5 деца. Тя самата в момента е на 24, омъжила се е на 14, родила на 15 и като почнала... всяка година. В момента при нея е само най-малкото дете, тригодишно момиченце. Има едно в детската градина, едно при майка й и две, отнети от Отдела за закрила на детето и настанени в пансион. Според свекървата, направила е " една аджамия" и ги взели. Социалните взели четири от децата, но Пепа пак се обърнала към съда и върнала две. Останали най-големите - на 7 и на 8. На всичкото отгоре, като ги вземат оттам, се оказва, че главите им са пълни с въшки. Тук вече справедливият гняв на Пепа се изсипва върху държавата в пълна степен. Впрочем тя е оженила сина си на 16 за детето - булка и днес като че съжалява. "Преди десет години бяхме със затворени очи", казва тя. Днес младите не щат да се женят толкова малки, гледат да се изучат и тогава. Дано.
"Стига са се занимавали с глупости. Ако някой насъсква хората, на неговата глава ще се изсипе". Това е мнението на жената с осем внука. "Искаме да пращаме децата си спокойно на училище". И накрая заключава: Това не е моята държава.
Източник: БГНЕС
