Конституционният съд е образува делол по искане на депутати от ГЕРБ за тълкуване на текстове от основния закон, свързани с независимостта на съдебната власт. Делото е разпределено на съдия Филип Димитров.
На сайта на Конституционния съд е публикувано искането на депутатите, което е внесено в последния ден на 48-ото Народното събрание, който беше вчера (2 февруари).
Припомняме, че именно групата на ГЕРБ беше един от основните противници в предишния парламент на предложенията за законови промени, с които се предвиждаше създаване на механизъм за разследване на главния прокурор. Основният им мотив беше, че те са противоконституционни. Идеите бяха с различни вносители, но партията на Бойко Борисов не застана зад нито един от тях, въпреки че често прокламират как един от основните им приоритети е именно съдебната реформа. Такива промени са са свързани и с ангажимент на България по Плана за възстановяване и устойчивост. Още: Прокуратурата: Разследването на главния прокурор противоречи на закона
В искането си до КС депутатите от ГЕРБ обясняват, че предстои парламентът да прави съдебна реформа, която ще засегне баланса между трите органа на съдебната власт. Затова те искат от конституционните съдии да тълкуват понятието "независимост на съдебната власт". И задават въпроса дали, освен независимост на съдебната власт от другите две държавни власти - законодателна и изпълнителна, и функционалната независимост на всеки отделен съдия, съдебен заседател, прокурор и следовател, включва ли се и институционална, организационна и йерархична независимост между трите органа, включени в системата на съдебната власт - съд, прокуратура и следствие.
"Пред нас е една от най-тежките глави, посветена на съдебната власт. Тя е една от най-спорните глави, която може да препъне цялата Конституция, ако не можем да намерим оптималната формула за излизане от положението, тъй като има диаметрално противоположни становища по някои от основните принципи. Както се вижда, главата "Съдебна власт" на Конституцията и до ден днешен е в центъра на политическия дебат и е в състояние да препъне политическата и институционалната система на Републиката", посочват от ГЕРБ.
От ГЕРБ искат да знаят къде е мястото на следствието в системата на съдебната власт. Преди седмица парламентът прие промени, с които директорът на националното следствие да може да разследва главния прокурор и неговите заместници. В момента директорът на националното следствие е зам.-главен прокурор, т.е. подчинен на главния, но според законопроекта на "Възраждане" следствието ще бъде отделна структура от обвинението, за да се гарантира независимостта му.
ГЕРБ припомнят модела на съдебната власт от периода на Третото българско царство, при който прокурорите и следователите са били към съда. "Не е известно тогава обществото да е имало забележки към съдебната власт, а нейният авторитет е бил безспорен, доколкото няма документирани сведения за обратното. Което означава, че тя е функционирала добре", пише в искането.
Според ГЕРБ както следствието сега е подчинено на прокуратурата, така може да мине и "под шапката" на съда и посочват как при приемането на Конституцията от 1991 г. се е стигнало от съдии-следователи до следователи макар и идеята следствието да бъде прикрепено към прокуратурата да е била отхвърлена като недемократична от тогавашния главен прокурор Мартин Гунев. В последствие статута на следствието е продължил да деградира през законодателни промени. В искането се сочи още, че ако в бъдеще Висшият съдебен съвет се раздели на две - прокурорски и съдийски, то ще се циментира подчинението на следствието на прокуратурата.
"Ако следователите и тяхната респективна организационна структура не бяха фактически изгубили високия си конституционен статус, може би в момента някои животрептущи въпроси, като например: "Кой да разследва главния прокурор?" или "Кой да преследва корупцията по високите етажи на властта" нямаше да съществуват и щяха да са се решили от само себе си", пишат още депутатите от ГЕРБ.
