Съвсем скоро общинските съветници де факто няма да са обект на Закона за противодействие на корупцията. Това личи от нов законопроект за поправка на т.нар. Антикорупционен закон, който беше приет в началото на годината и вече има няколко поправки, като най-новата преди тази е за т.нар. "гражданска конфискация". С нея де факто съдебна присъда дали някой е виновен за придобиване на незаконно имущество или не е виновен няма значение – значение има единствено какво казва т.нар. Антикорупционна комисия (КПКОНПИ), като проверката ѝ може да продължи колкото време тя си поиска, след като досега можеше да е максимум година и половина.
Поредната поправка обаче е още по-скандална. Тя отново е дело на депутатът от ГЕРБ и председател на правната комисия в парламента Данаил Кирилов, както и на депутатът Хамид Хамид, който обаче го играеше опозиция при обсъждането в пленарна зала на поправката за гражданската конфискация. Поправката ще бъде гледана днес, 19 декември, от 14:30 часа в правна комисия.
Всъщност тази преференция беше подготвена още през зимата на тази година – и пак с главно действащо лице Данаил Кирилов. Тогава беше "замразено" правилото, че съветниците не могат да участват в управата, надзорния или контролния съвет на търговски дружества с общинско участие, да бъдат едноличен търговец, съдружник, акционер и др. на търговско дружество, което има сключени договори с неговата община, както и с търговски дружества с общинско участие или с общински предприятия, да работят като прокурист, синдик, ликвидатор. И причината да се замрази забраната беше, че всъщност масово общинските съветници си участвали в управата на дружества с общинско участие.
Сега оправданието защо общинските съветници няма да са обект на закона е доста иновативно – били прекалено много (около 5400 души), съставът им е "динамичен" и ако трябва и те да декларират имущество, системата щяла да блокира, защото ще са необходими "много повече човешки и материални ресурси" и всъщност тези ресурси щели да струват по-скъпо в сравнение "с постигане на някакъв конкретен положителен резултат".
Други интересни моменти
Сложена е буквално граница кога нещата стават подозрителни относно това дали има корупция – при несъответствие в декларация от поне 5000 лева КПКОНПИ се задейства и дава 14 дни срок да има изясняване и отстраняване. Ако вече несъответствието е поне 10 000 лева, КПКОНПИ сезира НАП за проверка. Ако е 20 000 лева – заема се лично КПКОНПИ, което е част от и сега действащите текстове.
Направена е и поправка, че по отношение на декларацията за имущество трябва да се декларира всяка промяна на стойност на и над 5000 лева. Досега граница нямаше. Декларират се и доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година, когато са над 5000 лева, след като досега трябваше да са над 1000 лева. Същото се отнася и до разходи за обучения – вече ще се декларира пак над 5000 лева, защото били взети предвид "настоящите такси за обучение" (няма изрично уточнение на база кои учебни заведения е направена преценката), а не над 1000, както досега, плюс "други плащания с единична цел", а също и при промяна на и над 5000 лева при вложения – в инвестиционни и пенсионни фондове, ако общата им стойност е над 10 000 лева.
При всички тези нови по-високи прагове обаче, КПКОНПИ получава и нови правомощия – може да призовават граждани за обяснение, може при отказ без уважителни причини призованият да бъде доведен принудително и да бъде глобен - от 100 до 2000 лева, а при повторно неявяване без уважителни причини – от 500 до 5000 лева. Същият обаче и при същите обстоятелства е размерът на глобата, ако някоя институция е получила сигнал за корупция, но не го е предоставила на КПКОНПИ.
