"Три неща в антиинфлационните мерки на правителството идват откъм ДБ - повишаване на прага за регистрация по ДДС от 50 на 100 хил. лв. от 1 януари 2023 г. Разумно е данъчни промени да се правят на 1 януари – и от счетоводна, и от гледна точка на плановете на бизнесмените и предприемачите. Тази мярка дългосрочно ще подобри две неща - ще намали някои разходи, свързани със спазването на режима по ДДС, което не е много евтино. И второ, така малките бизнеси ще станат по-конкурентни в определени ниши. Например - представете си малки производители на зеленчуци и плодове в България, които срещат сериозна конкуренция на големи вносители, сега изведнъж ще придобият предимство, особено ако развият помежду си мрежи по цялата верига - все от компании, които са под прага на ДДС. Става дума за едни 20% предимство на този тип български производители. Нашата идея е да се подобри структурата на конкуренцията в българската икономика и да се отворят по-сериозни възможности на най-творческите и най-находчивите малки и средни фирми", казва в интервю за "24 часа" депутатът от съуправляващата коалиция "Демократична България" Георги Ганев.
"Второто, което предлагаме, е намаляване на лихвата при неплащане на задължения за определен период. Досега тя беше основният лихвен процент плюс 10 пункта по закон, което се превръща в сериозна тежест. Нашето предложение за физически лица е това да спадне до основен лихвен процент плюс 4 - това е законовата лихва. Ако в договора е предвидено друго, си важи договорът. И за юридически лица основен лихвен процент, който в момента в България е нула плюс 8. Третото наше предложение е да се намали, доколкото е възможно, акцизът върху горива и енергоносители. Понеже там цените са регулирани, това ще се отрази на крайната цена. Докато намаляване на ставки, между другото, върху блага, които се търгуват свободно, никак не е сигурно, че ако се намали ДДС, ще се отрази непременно на крайната цена", смята икономистът.
"Много съм скептичен дали ще се появят наистина тези желани ефекти, които колегите от БСП изтъкват при нулева ставка върху хляба специално. Веднага увисва със страхотна сила въпросът какво е хляб от счетоводно-НАП-овска гледна точка. Не е просто въпрос! Защото и пастите се правят от брашно, и тогава Мария Антоанета може да стане актуална два века и половина по-късно. Ние не знаем твърде много неща за пазара на хляб и тестени изделия в България. Нулевата ставка веднага поставя въпроса как това ще се отрази на крайната цена. Бих очаквал всъщност най-евтините хлябове да поевтинеят почти никак, а най-скъпите да поевтинеят доста, дори мога да защитя тази иронична позиция", казва още той.
"Самото въвеждане на нулева ставка не е безпроблемно, защото мисля, че ще представлява нарушение на съответното европейско законодателство, няма да доведе до намаляване на цената. Населението ще бъде разочаровано от реалността, която ще последва обещанието. Това е опасност! Не би трябвало да се прави така. Би трябвало да се каже честно на хората – правим едно нещо, ама не се изненадвайте, ако предимно търговците спечелят от него", коментира Ганев.
"Инфлацията в България с изключение може би на някои неудачни решения в електроенергията идва отвън. Между другото, данните от първото тримесечие, макар войната да беше почти половината от това първо тримесечие, са доста добри. Имаме абсолютни рекорди в индустриалното производство за всичките години на прехода. Още малко - аз с уплах гледам времевия ред, и ще можем да говорим за нива от късния социализъм, когато индустрията беше специално много ухажвана. При много по-малко заети производителността наистина е в небесата. Имаме абсолютни рекорди в износа, и то не само на специална продукция, да го кажа меко, имаме абсолютни рекорди на най-нисък брой регистрирани безработни, дори заетостта за пръв път от 2019 г. през първото тримесечие се увеличава. Излязоха данните и първите експресни оценки за БВП са едни изненадващи 4,5% годишен ръст спрямо първото тримесечие на 2021 г. Така че към момента макроданните, с изключение на инфлацията, която, разбира се, е рекордна за последните 15 години, са по-скоро окуражителни, че българската икономика не е като да не може да се справя с много неприятни ситуации. Сега всички бихме искали още по-добре, но и това, което се вижда като данни, отново, това е за първото тримесечие", обяснява Ганев.
