Разшифроването на генома на "безсмъртните" ракови клетки HeLa, които изследователите използват за изучаването на множество заболявания и тестване на лекарства, предизвика скандал.
Това се случи, когато изследователите изложиха разшифроването за открит достъп, се казва в статия, публикувана в сп. Nature.
Историята може да доведе до изменение в американското законодателство и да направи условията за използването на човешки биологични тъкани в научни изследвания по-строги, смятат авторите на публикацията.
Безсмъртните клетки
През 1951 г. медиците от болницата "Джон Хопкинс" в Балтимор вземат образец от тумора на Хенриета Лакс – афроамериканка, страдаща от рак на шийката на матката. Ракът убива Лакс, а клетките й дават началото на първата "безсмъртна" линия човешки клетки, известни като HeLa. Дотогава всички опити да се отгледат човешки клетки в култура завършвали с тяхната гибел, а HeLa продължават да живеят и до днес.
Тези клетки стават "полигон" за многобройни изследвания по цял свят, които започват с изпитания на ваксина срещу полиомиелит. С тяхна помощ се изучават рак, СПИН и множество други болести, както и въздействието на радиацията и токсичните вещества върху човешките клетки. През 1960 г. HeLa се отправят в Космоса на съветски спътник. Тяхното споменаване може да се срещне в около 74 000 научни статии.
Разшифровката на генома на HeLa
През 2013 г. две групи учени разшифроват генома на "безсмъртните" клетки. Първо това правят немски изследователи под ръководството на Ларс Щайнмец от Европейската лаборатория по молекулярна биология в Хайделберг (Германия). Анализирайки получените данни, те откриват, че геномът на HeLa съществено се различава от генома на обикновените човешки клетки – в тях има много мутации, допълнителни копия и пермутации. Отчасти това се обяснява с факта, че клетките HeLa са ракови, а част от измененията са се натрупали за годините култивиране в лабораторни условия.
След това научен екип от Вашингтонския университет в Сиатъл (САЩ) под ръководството на Джей Шендър също прави разшифровка на генома на HeLa и открива причините, поради които Лакс е развила рак. Те изучават включването на гените на човешкия папиломавирус в генома на HeLa. Този вирус и сам носи набор от гени, подпомагащи развитието на рака, освен това той се е интегрирал в онкогена, чиито мутации водят до развитието на ракови тумори. Учените смятат, че близостта на гените на папиломавируса и онкогена е била причината Лакс да развие много агресивна форма на рак.
"Това вероятно е най-лошият вариант за това как папиломавирусът може да се интегрира в нейния геном", пояснил Андрю Адей, един от авторите на изследването от Вашингтонския университет.
Изследвания без разрешения
В средата на ХХ век учените не поискали разрешение от самата Хенриета или нейни роднини за използване на клетките в изследванията. Затова дълго време членовете на семейство Лакс не подозирали каква роля са изиграли клетките на Хенриета в развитието на науката. Когато разбрали за използването на клетките HeLa в изследванията, близките били възмутени, че това се случвало, без да ги уведомят.
Темата получила ново развитие през март 2012 г., когато Щайнмец и колегите му качили разшифровката на генома на HeLa в базата данни, достъпни за научната общественост.
Резултатите от разшифровката на генома на обикновени хора не може да се публикуват заедно с личните им данни. Но в случая с HeLa учените не нарушили никакви закони и не видели в това нищо осъдително – тези клетки отдавна са станали обществен обект на изследване.
Семейство Лакс обаче било скандализирано. Независимо от разликите между HeLa и здравите човешки клетки, те може да издадат някои наследствени черти на семейството. Разшифровката на генома била свалена от базата данни, но това не решило проблема.
Резултатите от изследването на генома на HeLa, проведено от екипа на Шендър, били приети за печат в сп. Nature. Това подразбира задължителна публикация на данните от изследването. Проблемът с конфиденциалността на разшифровката отново станал актуален.
За да намерят изход от ситуацията, Франсис Колинс, директор, и Кати Хъдсън, зам.-директор на Националния институт за здраве на САЩ, се срещнали с представители на семейство Лакс. Заедно те решили да публикуват разшифроването на генома на HeLa, като ограничат достъпа до него. Учените, които искат да се запознаят с тези данни, трябвало да се обърнат към Националния институт за здраве, където запитването им да се разгледа включително и от представители на семейство Лакс.
По такъв начин роднините ще знаят кой и за какви цели използва тези данни и ще могат да определят условията за тяхното ползване. Изследването на Шендър станало първото, което било публикувано със съгласието на Лакс.
Разбира се, остава възможността да се възстанови геномът на HeLa по данните, публикувани през годините изследвания на клетките, или да се разшифрова отново той и пак да се качи в интернет. Националният институт за здраве на САЩ не може да влияе на изследователи, чиято работа не финансира, пишат ръководителите на института в същия брой на Nature, където е публикувано изследването на Шендър. Но те призовали научната общественост да уважава правата на семейство Лакс.
Законодателни промени
Случаят е уникален, подчертава ръководството на Националния институт за здраве, и затова се разглежда в индивидуален план. Но той привлича вниманието на обществеността към условията за използване на биологични образци в научни изследвания.
Действащите закони в САЩ предоставят възможността да се получи въз основа на такъв образец пълно разшифроване на генома на човек, без той да бъде уведомен. Единственото ограничение е образецът да бъде анонимен. Но в компютърната ера подобна защита е доста условна, признава ръководството на Националния институт за здраве.
Сега от институцията готвят предложение за поправка в американските закони. Ако тези изменения бъдат приети, учените ще трябва да искат разрешение за използване на "донорски" биологични тъкани независимо от анонимността на изследването, допълва РИА Новости.
