Българите не са наясно как точно функционира съдебната система, рядко имат досег с нея, не знаят какви реформи се правят там, но я смятат за корумпирана.
Това става ясно от експресно проучване на "Галъп", проведено по телефона сред 1605 души в цялата страна, между 14 и 19 юли.
Участниците в изследването смятат, че проблемите на съдебната система са свързани главно с политическите и бизнес зависимостите на магистратите, а не толкова с начина на управление.
Едва 9% от запитаните са имали някаква работа с прокуратурата, а 13% са имали контакт със съд. Само 2% от участниците твърдят, че им е искан подкуп от прокурор, а 3% - от съдия. Също 2% са отговорили, че им е искан подкуп от политик.
Въпреки това корупцията и политическото влияние в съда автоматично са възприемани като първопричина за липсата на осъдителни присъди. Общо 49% споменават тези проблеми като основни – 33% посочват корупцията, а 16% - политическото влияние. С пъти по-малко са посочванията на остарялото законодателство, некачествената работа на прокуратурата или МВР.
Общо 72% от запитаните признават, че не са запознати със съдебната реформа.
"Данните свидетелстват за това, че голяма част от оценките за институциите у нас се споделят автоматично, без ясен допир до работата на тези институции. В обществото е създадена трайна щампа върху съдебната система, която върви ръка за ръка с институциите на политическата власт и често получава негативи от тях", коментират от "Галъп".
Социологическата агенция допълва, че "усещането за незапознатост е повсеместно" в обществото.
Проличават и редица други проблеми на съдебната система, като липса на бързина, непрозрачност и т.н., макар че обществото явно си дава сметка и за потенциалната претовареност на системата. Масово се изтъкват потенциалните зависимости на системата от бизнеса и политиците. Именно независимостта на съдебната система проличава като масово желание.
"Нещо повече, липсва убеждението, че реформата, самоуправлението в съда и т.н. водят към преодоляване на корупцията", се казва в изследването. Изводът е, че детайлите на съдебната реформа са останали по-скоро на ниво експертност и не са достигнали до широката публика, пише по темата Mediapool.bg.
Хората продължават да припознават корупцията, морала на магистратите и политическата намеса като водещи проблеми. В същото време не се прави връзка между липсата на политическа воля за промяна на законите и изкореняването на корупцията и политическата намеса.
Изследването показва, че за най-корумпирани се смятат политиците, лекарите и митничарите, следвани от съдиите.
Българите се отнасят с по-високо одобрение към институциите, които изглеждат деполитизирани, инструментални и дори репресивни. Обратно, институциите, които по-скоро се свързват с политическата власт или със съдебната система, са почти автоматично критикувани.
Например, одобрението към Националната агенция за приходите (одобрение 60% и неодобрение 32%), Държавната агенция национална сигурност (51% срещу 35%), МВР (54% на 42%) е чувствително в сравнение с това към съдебната власт, министерството на правосъдието или пък парламента.
Помолени обаче да кажат дали някога им е искан подкуп от политик, само 2% свидетелстват за нещо подобно. Оказва се, че българите намират най-високи нива на корупция сред политиците, но без пряко да са били потърпевши.
Разбира се, степента на откровеност в тези отговори е различна, а и досегът с политици е много по-рядък, но разминаването между реалния досег до корупция и усещането за корупция показва, че обществото ни живее с почти неизкоренимото убеждение, че политиката е по дефиниция най-корумпираната обществена територия, коментират социолозите.
Именно политическата намеса, заедно с корупцията, се разглежда и като един от основните проблем за съдебната система.
Мнозинството от участниците са съгласни с твърденията, че проблемите в съдебната система всъщност се създават от политиците и че те нямат интерес да променят сегашното положение - близо 90% се съгласяват с това твърдение.
Не толкова законодателството се смята като проблем, колкото пряката намеса на политиците в съдебната система, твърдят още анализаторите на "Галъп".
Повече за изследването четете ТУК
Снимка: Архив