58.8% от българите не одобряват действията на Владимир Путин в Украйна. 23.3% обаче не крият, че по-скоро одобряват тези действия. Сред втората група най-вече личат по-възрастни хора, привърженици на политически сили, които са традиционно в по-голяма степен проруски.
Това показват данните от проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, осъществено сред 1003 пълнолетни българи в периода 2 и 10 юни.
50.7% от анкетираните намират, че информацията, която медиите в България оповестяват за войната в Украйна, е като цяло по-скоро недостоверна. По-скоро достоверна, казват 25,9%. Останалите се колебаят. Данните будят тревога по отношение на цялостното доверие в медийната среда, макар в отговорите на въпроса може би да се отразява и традиционният в такива случаи скептицизъм по инерция.
Тук пък най-възрастните хора реагират и с по-сериозно упование в медийната информация – което явно кореспондира с по-традиционни схващания. Това обаче на свой ред събужда и известна тревога за потенциалните нива на бдителност сред по-възрастните по отношение на потенциална дезинформация.
Фалшивите новини
35% заявяват, че срещат новини, които могат да определят като фалшиви, всеки ден или почти всеки ден. 24,1% споделят за фалшиви новини няколко пъти в месеца, а 11,3% – поне веднъж месечно. По-рядко са ги засичали 8%, а около една пета от отговорите показват колебание в определянето на честотата.
Източниците на информация
Основен деклариран източник на информация като цяло остава гледането на телевизия. 53,1% от запитаните посочват телевизията като източник номер едно. Веднага след това идват социалните мрежи в интернет – 22,3%. 16,6% посочват като основен източник други сайтове в интернет. Далеч назад като основен източник на информация остават радиото и четенето на вестници. При младите групи обаче социалните медии вече са абсолютен номер едно, а на второ място идват останалите страници в интернет.
От българските телевизии като най-обективна по отношение на информацията закономерно се възприема обществената телевизия (32,5%), следвана от големите частни телевизии (28,1%) и по-малките частни телевизии (15,9%).
Като цяло, българските медии са предпочитани пред чуждестранните. 39% казват, че българските медии са верен източник, докато 28,3% биха предпочели чуждестранни. Не е малък обаче и делът на колебаещите се – 32,7%. Последното означава, че или подобен въпрос пред респондентите на практика не стои, или пък действително доверието в медийната среда е като цяло разклатено.
Когато става въпрос за доверие сред публиката, обществените медии у нас като цяло явно успяват да „изравнят резултата“ на търговските медии, и практически равни дялове от съответно по 33,8% и 35% избират единия от двата типа медия. Това е сериозна новина на фона на факта, че големите търговски медии имат осезаемо по-голям обхват и възможности. Националната телевизия и радио явно успяват да събудят усещане за достоверност на фона на пазарната логика.
Допълнителен индикатор в тази посока е и потенциалното предпочитание по тип собственост на медиите – българската собственост се предпочита (35,5%) срещу чуждата (27,9%), като тук делът на колебание е най-осезаем (36,6%).
Всичко за войната в Украйна четете ТУК.
