Множеството избори през миналата година не са оставили българите с впечатлението за повече демокрация. Това сочат резултатите от последното глобално изследване „Гласът на хората“. Проведено е от световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ в навечерието на 2022 г.
Изследването за демокрацията покрива 45 държави по света и около 42 000 пълнолетни граждани – които представляват около две трети от световното население. Данните са от времето, преди войната в Украйна, но са принципно актуални – доколкото засягат фундаментални въпроси.
Според проучването българите традиционно са скептични към своите управления. В равносметка за отминалия наскоро бурен период на политическа нестабилност 17% изказват съгласие с твърдението „Страната ми се управлява според волята на народа“, а 77% отговарят отрицателно.
Населението ни е по традиция сред най-критичните по отношение на демократичната природа на управлението си като цяло. В сравнение с предишната вълна на изследване нагласите по този показател по-скоро се запазват и изглеждат дори по-критични. Следващото издание на изследването – след няколко месеца – ще покаже дали 2022 г. досега е донесла промяна в тези принципни нагласи.
Що се отнася до усещането за свободни и честни избори оценката на българите изглежда е по-благосклонна, макар и отново обществото ни да е сред най-критичните. 22% от запитаните смятат, че изборите у нас са свободни и честни, а 65% са на обратното мнение.
Така и по двата индикатора страната ни се оказва по-скоро в дъното на класацията, изразявайки неудовлетворение както от основния механизъм на представителство в демокрациите (изборите), така и от самия принципен характер на упражняването на властта у нас.
Изглежда, че недоволството от управление, което не се ръководи в достатъчна степен от волята на народа, е сравнително по-силно изразено в източните страни от ЕС, с които страната ни показва сходни резултати. Отношението към начина на провеждане на избори у нас обаче е видимо по негативно на фона на ЕС като цяло, а и на държавите от източната част на Съюза, които обикновено са с близки до нашите нагласи.
Следва все пак да се добави, че проведените три поредни парламентарни избори в нашата страна миналата година, съпроводени от неколкократни промени в изборния кодекс, вероятно са оказали допълнително влияние за негативните нагласи у нас.
Но и без политическата нестабилност в страната ни през 2021 г., Индексът на демокрацията на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ традиционно отрежда позиция на страната ни в по-скоро негативния край на скалата. Тази година 13% от българите смятат, че живеем в условия на силна демокрация, за 12% страната ни не отговаря на едно от условията за демократичност, а близо две трети намират нивото на демокрацията у нас за слабо.
По света
Двама от всеки петима запитани по света се съгласяват в една или друга степен с мнението, че страната им се управлява според волята на народа. Около половината от участниците в изследването пък смятат, че като цяло изборите в тяхната страна са свободни и честни. Множеството избори през миналата година не са оставили българите с впечатлението за повече демокрация.
42% от изследваните в световен мащаб са по-скоро съгласни или силно съгласни, че държавата им се управлява според волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не считат управлението си за достатъчно демократично. Делът на тези, които не могат да преценят дали държавата им се управлява демократично, е минимален.
Нагласите по този въпрос по света изглежда са се запазили в сравнение с предишната вълна на изследването година по-рано. Индия и Азия (особено източните части на континента) изпъкват сред регионите и големите държави с най-голяма увереност, че управлението им е според волята на хората. 64% от респондентите в Индия и малко над половината от изследваните в Източна Азия са съгласни или даже силно съгласни, че страната им се управлява по волята на народа.
Най-изразено недоволство от демократичността на управлението на регионално ниво и ниво големи нации изразяват хората в Русия, но и в Европа, САЩ и Латинска Америка.
Както е споменавано и преди в анализите на изследванията „Гласът на хората“ на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“, открива се значителна разлика в обществените очаквания за демокрацията, в праговете на поносимост, в степента на лоялност на отговорите към властта и т.н. Разликите между обществата са огромни – те се определят от различни културни особености, политическата система, историята, текущата политическа ситуация и др. Тези условия биха могли да повлияят на степента, в която различните общества са склонни да критикуват своите управления.
Хората във Виетнам (84% там са съгласни или силно съгласни, че страната им се управлява по волята на народа), Гана (81%), Азербайджан (77%), Албания (76%) и Косово (73%) са най-ентусиазирано свидетелстват за демократична природа на управлението в държавите си.
Обратно, гражданите на Босна и Херцеговина (92% там са несъгласни или силно несъгласни, когато стана дума, че страната им се управлява според народната воля), Румъния (80%), България (77%), Колумбия и Нигерия (и в двете държави 76%) и Украйна (73%) са най-критични към демократичността на управлението в своите държави. Данните, разбира се, са от времето преди войната.
Малко над половината от изследваните по света смятат, че изборите в тяхната държава са свободни и честни. 43% са на обратното мнение, а 5% не могат да формират мнение.
Сред големите нации и региони отново хората в Индия са най-уверени в свободата и честността на изборите в тяхната държава с дял от 73% утвърдителни отговори. Следват ЕС и САЩ. Най-много съмнения относно честността на изборите има в Русия (59%), Близкия Изток (51%) и европейските държави извън ЕС (52%).
Интересно е, че докато европейските граждани (както тези от страните в ЕС, така и тези извън него) изразяват силна загриженост относно демократичността на управлението си, те не споделят същите притеснителни нагласи относно честността на изборите. В ЕС, например, две трети от респондентите вярват, че изборите са свободни и честни. Увереността в демократичността на избраното управление обаче не е толкава широка – 38% и дори намалява в сравнение с миналата година.
Най-удовлетворени от свободата и честността на изборите в държавата си са хората в Гана (85% там са съгласни или твърдо съгласни, че изборите са свободни и честни), Азербайджан (78%), Индонезия и Виетнам (77% и на двете места), Косово (76%) и Чехия (75%).
Хората в Босна и Херцеговина (90% са несъгласни или твърдо несъгласни с твърдението, че изборите са свободни и честни), Нигерия (82%), Албания (70%), Колумбия (67%), България, Ирак и Румъния (65% във всяка от страните) изразяват в най-голяма степен загриженост относно изборите в своята държава.
Индексът „Гласът на хората“, разработен от световната Асоциация „Галъп интернешънъл“, комбинира обществените нагласи към двете твърдения „Държавата ми се управлява според волята на народа“ и „Като цяло, изборите в моята страна са свободни и честни“ и така отразява обществените възприятия по ключови демократични ценности.
Според Индекса, 34% от изследваните по света намират, че живеят в условия на силна демокрация – гласът на хората там се самовъзприема като силен. т.е. мнозина са едновременно съгласни, че страната им се управлява по волята на народа и че изборите са свободни и честни. 35% от изследваните по света живеят в условия на слаба демокрация – където, според обществените възприятия, нито изборите са честни, нито управлението се възприема като демократично, т.е. гласът на хората е слаб. Една четвърт от запитаните живеят в държава, в която поне едно от условията за силна демокрация не е осъществено, т.е. статусът е смесен.
Кънчо Стойчев, президент на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“:
„Имайки предвид първо, че сред повече от една четвърт от населението на света (Китай, много държави от Близкия изток и някои в Африка) изследователите не могат да проведат свободни и независими изследвания на обществените нагласи, и второ – че повече от една трета от гласоподавателите в страни, приемани за демократични, вярва, че всъщност демокрацията не функционира правилно, то можем да заключим, че живеем в свят, в който демокрацията не преобладава. Глобализацията, която върви ръка за ръка с демокрацията, очевидно е прекратена и вече е започнал противоположен процес. Изглежда, че глобализацията не може да бъде рестартирана в свят, който е политически толкова нехомогенен и дори се връща към т.нар. блокова система“.
