По инициатива на областния управител Гергана Микова и кмета на Казанлък Галина Стоянова днес в Града на розите се проведе дискусия на тема „Бузлуджа –бъдеще и перспективи”, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.
В дискусията се включиха депутатите от Старозагорския район Маноил Манев, Радостин Танев, Борис Кърчев (ГЕРБ), Халил Летифов от ДПС и Маргарита Николова от Обединени патриоти. На срещата присъстваха и председателят на Общинския съвет на Казанлък Николай Златанов, общински съветници и др. „Тази дискусия е продължение на желанието ни паметникът на Бузлуджа да бъде стопанисван, консервиран и социализиран.
Целта ни е да чуем мнението на народните представители и от своя страна да изразим своето мнение за това какво трябва да се случи с паметника Бузлуджа. Точно затова с Гергана Микова отправихме покана към всички старозагорски депутати, но от БСП отказаха да дойдат”, заяви Галина Стоянова. „Моето категорично мнение е, че паметникът Бузлуджа трябва да спре да разделя нацията. Той е част от НПМ „Шипка-Бузлуджа”.
На Шипка всяка година се стичат стотици хиляди хора, обединени от любовта си към България, а Бузлуджа продължава да предизвиква крайно противопоставяне. Паметникът е строен със средствата и усилията на целия народ и затова принадлежи на всички. Смятам, че той може да се превърне в обществена сграда и да носи средства. И в момента не са никак малко тези, които печелят от плачевното му състояние. Вчера отново имаше опит на добре оборудвани и екипирани алпинисти да влязат в сградата”, заяви областният управител. Последва оживена дискусия, в която се включиха народните представители и останалите участници.
По време на разговорите станаха ясни и резултатите от социологическо проучване, което показва, че над 50% от българите искат Бузлуджа да стане съвременен музей на българската история. Само 15% са изявили желанието си паметникът да е на БСП. Около 5% смятат, че той трябва да бъде взривен като мавзолея на Георги Димитров. Младата архитектка Дора Иванова, която стана известна с проекта си за Бузлуджа, заяви, че паметникът е на световно архитектурно ниво, но вече трябва да се действа много бързо, защото той продължава да се руши.
Експерти от чужбина са извършили безвъзмездно 3D заснемане във вътрешността на сградата, което показва, че бетонната конструкция може да бъде използвана и не е напълно компрометирана, но мозаечните панели, чиято площ е над 1000 кв.м, няма да издържат още дълго. Арх. Иванова също изрази мнение, че паметникът може да се самоиздържа, ако бъде укрепен.
Като цяло, в дискусията се наложи мнението, че разрухата на Бузлуджа трябва да бъде спряна. Категорично надделя становището, че е най-добре паметникът да остане собственост на държавата, а Община Казанлък да помага в неговото поддържане, след като той бъде консервиран и социализиран. Участниците в срещата се съгласиха също, че дискусиите трябва да продължат на най-високо национално ниво и в още по-широк формат. Успоредно с тях трябва да се търси и общественото мнение по проблема, за да се стигне накрая до най-разумното решение за монумента, който със своята архитектура и мащаби е безспорно едно от националните богатства на България.
