В галактиките с активни ядра централните свръхмасивни черни дупки са доста активни и както смятат теоретиците, изхвърляните от тях релативистки струи ускорена материя осигуряват механизма на галактичната обратна връзка.
Така прекалено активната черна дупка не позволява на газа да „застоява” в ядрото на галактиката, като по този начин блокира образуването на звезди. Например нашата галактика разполага с кротка свръхмасивна черна дупка, категорично несклонна към образуването на джетове. А другите галактики са прекалено далечни за вашите днешни телескопи, уважаеми земляни.
Затова учените начело с Рафаел Морганти от Института по радиоастрономия на Нидерландия при Грьонингенския университет използвали глобалната мрежа радиотелескопи на Европа и Северна Америка за наблюдението на далечното активно ядро на галактиката 4C12.50, отстояща от нас на около два милиарда светлинни години.
Така учените успели да фиксират точката, в която джетът се сблъсква с междузвездния газ, генерирайки ударна вълна, извеждаща водорода от централната част на галактиката.
Макар че в 4C12.50 вече е регистрирано изтичане на неутралния водород, поради недостиг на разреждане нямаше яснота дали за това са виновни джетовете на свръхмасивната черна дупка.
Обединявайки усилията на европейските и северноамериканските наземни радиотелескопи, астрономите успели да постигнат необходимата резолюция и фиксирали региона на сблъсъка на струите и газа, намиращ се на около 300 светлинни години от центъра на галактиката.
След сблъсъка масивът от леко нагорещен газ започва да се движи от свръхмасивната черна дупка със скорост 1000 км/сек, което е повече от достатъчно не само за да каже „не” на формирането на нови звезди, но и изобщо да напусне галактиката. Най-големият от изхвърлените облаци имал маса на 140 000 Слънца при размери 130×190 светлинни години.
И така, наблюденията потвърдили теорията за галактичната обратна връзка, според която прекалено активната черна дупка, подхранвана от прекалено голямо постъпване на газ в ядрото, рано или късно блокира нарастването на масата на галактиката и нейното звездообразуване.
Отчет за изследването е публикуван в сп. Science, а с кратката му версия можете да се запознаете тук.
Още интересни новини четете в сайта megavselena.com.
