Масови безредици и опити за атентати - от това се опасяваха критиците на френската забрана за забулване на обществени места. Тя е в сила от година и половина, но засега притесненията се оказват излишни.
Френският закон, забраняващ забулването на публични места, бе приет през април 2011-та като мярка срещу надигащия се ислямски екстремизъм - поне така твърдеше тогавашният френски президент Никола Саркози. Още в началото критично настроените предупреждаваха, че законът ще увеличи напрежението между представителите на различните религиозни общности в страната. Те се опасяваха от евентуални масови безредици, опити за терористични атентати и прояви на расизъм.
Толерантност в действие
Година и половина по-късно обаче ставаме свидетели на по-различна картина: както привържениците, така и критиците на закона признават, че забранителната мярка не е оказала чак толкова драматично влияние върху френското общество, както се опитваха да внушат политизираните прогнози. Двете страни са единодушни и в още нещо - че това е станало възможно благодарение на проявената изключителна толерантност от представителите на мюсюлманската общност във Франция, както и от страна на силите на реда.
От приемането на закона във Франция досега са били санкционирани общо 425 жени с глоба от 150 евро, а други 66 са получили предупреждения, казва пред "Ню Йорк Таймс" говорителят на френското вътрешно министерство Пиер-Анри Бранде. Когато са били спирани от полицейски служители, в повечето случаи нарушителките доброволно са сваляли бурките. "Служителите на реда обаче също проявяват търпение и разбиране към мюсюлманки, носещи никаб", допълва говорителят.
В полза или в ущърб на мюсюлманките?
За да не изглежда като дискриминационна мярка, правителството на Саркози представи закона като мярка за сигурност, насочена срещу всеки, който носи дрехи, скриващи лицето му. Освен това той предвижда затвор за всеки, който принуждава други хора да забулват лицата си - очевидно мярка, насочена срещу мюсюлманската общност.
Привържениците на закона твърдят, че Франция трябва да остане вярна на републиканските си традиции като светска държава и призовават мюсюлманите в страната да спазват френските норми на поведение. Други посочват, че законът всъщност защитава мюсюлманките от религиозния екстремизъм и им дава правото на избор. Мохамед Хеничи, генерален секретар на Съюза на мюсюлманските асоциации в Сен Дени, обаче предупреждава, че се получава точно обратното. Според него законът е ограничил мюсюлманките и ги е принудил да останат изолирани - затворени в своята си религиозна общност. Това важи особено за онези, които носят никаб.
Мюсюлманският "Робин Худ"
Междувременно мюсюлманите във Франция се сдобиха със свой "Робин Худ": френският бизнесмен от алжирски произход Рашид Неказ предлага да плати глобата на всяка мюсюлманка във Франция, която е била санкционирана по силата на закона за бурките. До този момент той е платил сметките на 412 жени - общо около 60 хиляди евро плюс други 16 хиляди под формата на държавни такси. Неказ е убеден, че вместо да даде повече свобода на мюсюлманките, френският закон ги е превърнал в домашни затворнички.
Източник: Дойче веле
