В началото на новата година обикновено сме приключили с често трагичните равносметки за изминалата година и вече кроим грандиозни планове за предстоящите 12 месеца, особено за лятото. Естествено, кълнем се, че лятото ще е незабравимо, ще направим хиляда щури неща - или поне така си мислим. Междувременно в съзвучие с душевните ни копнежи музикалните промоутърски компании нашепват по някое магическо име, което да ни изстреля в горещите месеци по стадиони и плажове, където да пеем с цяло гърло.
Дотук фестивалната картинка изглежда до болка позната. Отвъд чисто музикалната гледна точка, погледът ни към лятото е устремен и към далеч по-различни и необикновени фестивали. Такива в България никак не липсват - като започнем от Празника на сливата в Троян и завършим с лъхащия на хипарски нощи Беглика Фест.
За всичко това обаче са ни нужни освен зверски планове и ентусиазъм и най-жестоките спестявания на света. Само и единствено в името на забавлението. Всъщност фестивалите, независимо от вида и произхода си, са места, които са свързани с харченето на страхотни суми от страна на посетителите. Част от тези пари отиват за общината или областта, в която е организирано събитието. Дотук проблем няма.
Като част от културния облик на страната, фестивалите представляват добре смазана машина за забавление и печалба. Никой в България обаче не се грижи за отчитането на средствата, спечелени единствено от фестивали, от гледна точка на измерването на икономическия принос на тези събития към икономиката на страната.
Липсата на представителни проучвания и фактът, че официално никой не отчита нито броят продадени билети, нито посещенията, показва тотална незаинтересованост на висше ниво. Така вместо забавлението да се превърне в инструмент за привличане на чуждестранни инвестиции в България, културният сектор продължава да се неглижира.
От друга страна, фестивалите се нуждаят от внимание и подход, тъй като могат да служат като добър инструмент за развитие на отделни райони. Българските примери в лицето на Каварна с "Каварна Рок Фест" и Бургас със Spirit of Burgas са достатъчно показателни. И двете събития се радват на сериозен интерес, както от български, така и от чуждестранни меломани. Докато говорим как Северозападният район потъва все по-дълбоко в мизерия и нищета, то инвестиция в такъв род фестивален продукт би могла да стане вид културна кръвоносна система на най-бедната част на Европа.
Управленската реалност обаче показва, че политика по отношение на фестивалите у нас липсва. По този начин България пропуска възможността да се позиционира на европейската фестивална карта по какъвто и да било начин, защото това не се случва с един или два фестивала.
Надеждата, че нещо ще се случи в този план, е изготвяната в момента Национална стратегия за култура, която се бори за превръщането на културата в национален приоритет. Дотогава - ще се радваме на пълното фестивално икономическо затъмнение. В пълната му сила.
Actualno.com
