Като благороден и красив човек, който никой никога не е виждал да се смее, но често - да плаче, е описан Христос в писмо на езичника (чужд на христовата вяра) Пилат Лентулос - римски управител в Юдея. Ето какво пише още той: "Тук в Юдея се намира един човек. Обкичен е с много добродетели. Нарича себе си Иисус Христос. Чужденците го считат за пророк, а неговите последователи го почитат като син на безсмъртния Бог. Въздига мъртви, лекува всички болести само с една дума и чрез възлагане на ръцете си. По тяло е строен и благовиден. Има ясно лице и благородно. Косите му се сливат до раменете в закривени плетеници, а цветът е такъв, който мъчно може да се опише. Над челото косата му е разделена. Челото му е високо и правилно, страните му са приятни, носът и устата са съразмерни, брадата е гъста и разделена с цвят като косата и дълга колкото един пръст.
Очите му са живи и изобличава с увереност и подканя с благодат. Думите му са пълни с благоприятност, делата му са почтени. Никога не са го виждали да се смее, но чето пъти - да плаче. Неговите увереност и ум са превъзходни. Най-после той през голямата си хубост и божественото си съвършенство той надминава всеки човек и с това прави впечатление на всички."
Богослужението за Великден се различава от литургиите по време на останалите християнски празници. "Влизаме в най-важния момент от нашия богослужебен цикъл - Страстната седмица. Иисус Христос преживява последните си земни дни, в които е съден, разпнат и по-късно възкръсва. Всеки един от дните на Страстната седмица си има специфика при богослужението", обясни за Actualno.com архиерейският наместник на Асеновград отец Йордан Георгиев.
Той разказа, че Възкресение Христово е най-светлия християнски празник. Защото на този ден Христос е победил смъртта, а Бог го е изпратил да изкупи първородния грях от човечеството. С възкресението на Иисус добиваме увереност и за нашето собствено възкресение. В богослужението се разказва как в предната събота Христос е възкресил Лазар, който е бил мъртъв четири дни. Затова празникът се нарича Лазаровден. Лазар тръгва с Иисус Христос и на другия ден влизат тържествено в Йерусалим, като този празник вече носи името Връбница, Цветница, Вход Господен или Вая. Всички излизат и посрещат като Иисус като земен цар. Но те не се разбрали, че той е небесен цар.
Очаквали са Христос да ги освободи от римското потисничество, като месия и спасител. Влизайки в Йерусалим обаче той плаче, защото вижда какво ще се случи след 37 години, градът ще бъде унищожен. Така и става. Голяма част от хората тогава са били поробени, а други - избити. Това е страданието, което Христос вижда със своите очи. На другия ден, Велики Понеделник, той се отправя в храма отново в Йерусалим. Там изгонва търговците, защото те са продавали животни и са разменяли пари. Чрез тези действия се е изменило значението на този храм.
На Велики Вторник Христос изобличава тези хора, които са наблюдавали какво той ще каже и да не би да наруши нещо от Моисеевото законодателство. Тогава Иисус казва една много важна притча за разумните и неразумните. На следващия ден,
Велика Сряда, отива във Витания в дома на Симон прокажения. Там една жена го помазва със свето миро. Юда вижда, че тя харчи това миро и казва, че то е можело да се продаде. Точно в този момент Юда отива и предава учителя си Христос за 30 сребърника. По онова време това е била стойността на един цял здрав, млад роб. Смятало се е, че 30 сребърника е била най-високата цена. По-късно Юда се е разкаял, но не се е покаял и след това е направил и още един грях - обесил се е.
Велики Четвъртък е много важен за православните християни. В този ден Христос измива нозете на апостолите. Това показва, че трябва никой измежду тях не трябва да иска да бъде първи и трябва да има смирение. Друго, случило се на Велики Четвъртък, е "Тайната вечеря", на която учителят събира своите ученици. Молитвата на Иисус Христос в Гетсиманската градина и предателството от Юда също са две важни събития в четвъртия ден от Страстната седмица. След богослужението в храмовете на този ден се извършва общ маслосвет за духовно и физическо здраве. "Помазват" се хората, които присъстват на службата. Всеки един от тях си взима маслосвет за вкъщи, за да "помаже" своите близки. Да не забравяме, че на Велики Четвъртък се боядисват и яйца. По този повод в църквата "Свети Николай Чудотворец" в Асеновград множество малки асеновградчани също изписаха разноцветно великденски яйца. Във вечерната служба на четвъртия ден се четата 12-те евангелия.
На Разпети Петък се сваля разпятието и се полага символично в нов гроб. В този ден в средата на всеки храм се поставя маса и върху нея се слага плащеница. Върху тях се полага иконата на Иисус Христос, Света Богородица и на апостолите. Миряните посещават църквите, които желаят, за да се поклонят пред иконите и плащеницата. Вечерта на Разпети Петък се извършва опело. То е в три раздела. "Когато изпращаме някой наш близък, всички страдаме и плачем, защото се разделяме и има една духовна мъка. Но в този момент няма такова нещо, защото ние знаем, Че Христос ще възкръсне. Опелото тук има съвсем друга насоченост. Няма сълзи в нашите очи, има надежда", казва Отец Йордан. Той допълни, че по-късно вечерта плащеницата се вдига и всички присъстващи на службата, начело със свещениците, обикалят енорията. Идеята е да се благословят хората, които не могат да посетят службата.
На другия ден, Велика Събота, точно в 24:00 ч. църковните камбани започват да бият празнично и по този начин се възвестява Възкресение Христово. Същевременно, от благодатния огън, пристигнал със самолет от Йерусалим, миряните запалват свещите си. Веднага след като се обяви Христос Воскресе, голяма част от хората се прибират по домовете си, но в църквите на Асеновград богослужението продължава с отслужване на света литургия
На самия Великден на обяд, отново се извършва служба, като евангелието се чете на различни езици. В асеновградския храм "Свети Николай Чудотворец", където служи отец Йордан Георгиев, например, евангелското четиво се чете на седем езика. С "Христос Воскресе" всички православни християни се поздравяват до 40-тия ден след Великден. "В Асеновград голяма е почитта и силна е вярата на асеновградчани за всички празници, което е голяма духовна награда и гордост за всеки един от нас", посочи в заключение архиерейският наместник, като уточни, че все повече хора от града се уповават на вярата и посещават църква, за да се помолят за здраве и благоденствие.
