През второто тримесечие на 2022 г. почасовите разходи за труд са се увеличили с 4,4% в ЕС и с 4% в еврозоната спрямо същото тримесечие на предходната година, отчита Евростат.
На годишна основа през периода април - юни 2022 г. двата основни компонента при формирането на разходите за труд - почасовото заплащане и разходите, които не са са пряко свързани с възнаграждения, нарастват в ЕС съответно с 4,5% и 4,1%.
За същия период в еврозоната разходите за заплащане на отработен час са нараснали с 4,1%, а разходите, които не са пряко свързани със заплатите - с 3,8%.
През второто тримесечие на 2022 г. спрямо същия период на предходната година почасовите разходи за труд в ЕС се увеличават с 4,2% във финансовия сектор, с 4,4% във финансовия сектор, с 2,9% в промишлеността, с 3,3% в строителството и с 5,3% в услугите.
За същия период почасовите разходи за труд в еврозната се повишават в нефинансовия сектор с 4,3%, с 3,9% във финансовия сектор, с 2,2% в промишлеността, с 2,8% в строителството и с 4,9% в услугите.
В ЕС икономическите дейности, регистрирали най-висок годишен растеж в разходите за почасово заплащане са "Минно дело" (+6,9%), "Административни и спомагателни дейности" (+6,6%), "Професионални, научни и технически дейности" (+6,3%) и "Настаняване и хотелско-ресторантьорски дейности" (+6%).
Двете икономически дейности с най-голямо увеличение на компонента разходи, които не са са пряко свързани с възнаграждения са " Настаняване и хотелско-ресторантьорски дейности " (+41%) и "Изкуства, развлечения и отдих" (+14,1%), а най-голям спад е отчетен в "Строителство" (-0,4%).
През второто тримесечие на 2022 г. спрямо същото тримесечие на предходната година най-голямо увеличение на почасовите разходи за цялата икономика е регистрирано в Унгария (+14,9%) и България (+14,6%). Четири европейски страни са отчели растеж над 10% - Литва (+12,4%), Румъния (+11,7%), Полша (+11,1%) и Естония (+10,1%). За сметка на това с най-малък растеж на почасовите разходи са цялата икономика е Гърция (+0,8%).
ОЩЕ: Евростат: България е четвърта в ЕС по риск от икономическа бедност