80 процента от българите в трудоспособна възраст до 65 години, които живеят в домакинства с ниска икономическа активност, са в риск от бедност. По този показател страната ни се нарежда на четвърто място сред държавите членки на Европейския съюз.
Това сочат най-новите данни на Евростат, които обаче са за 2020 година, но бяха публикувани днес, съобщава БНР.
Средно 64 на сто от трудоспособните европейци от домакинства с ниска икономическа активност са застрашени от бедност.
Първенец в класацията е Литва с 85,4 процента, следвана от Румъния и Латвия - съответно 84,2 и 80,6 на сто. На другия полюс е Дания с дял от 48,7 процента. Основният извод от изследването е, че колкото по-висока е интензивността на работата в едно домакинство, толкова по-малка е вероятността да бъдат изложени на риск от бедност.
Ниската икономическа активност (нисък интензитет на икономическа активност) за домакинството се изчислява като съотношението между броя месеци, в които всеки член от домакинството във възрастовата група 18 - 64 години е бил работещ през предходната година (реално отработени месеци), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на домакинството при пълна заетост.
За лицата, които декларират, че работят на непълно работно време, броят на месеците се преизчислява към пълно работно време въз основа на отработените часове.
Лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 64 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 64-годишните с изключение на учащите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтната година.
Като цяло, колкото по-висока е икономическата активност в едно домакинство (колкото по-близо са хората до пълна заетост), толкова по-малка е вероятността да бъдат изложени на риск от бедност. Икономическата активност се отчита с три нива, вариращи от много ниска, до средна и много висока.
