Темата с безопасността на храните е номер едно за България, защото е свързана не само с потребителите, но е и втората по големина индустрия на Европейския съюз. Това заяви евродепутатът и лидер на НДСВ д-р Антония Първанова по време на дискусията "Знаем ли какво ядем?", предаде БГНЕС.
Евродепутатът подчерта, че годишният оборот на хранителните компании в ЕС е 750 млрд. евро. В индустрията са заети 48 милиона работници в близо 17 милиона компании. Д-р Първанова припомни, че през изминалата годна се са случили скандали с конско и свинско месо и поради тази причина ЕС е предприела пакет от мерки за предотвратяване на измамата с храни.
Евродепутатът се спря и на статистиката, която сочи, че във Великобритания местните власти са засекли 1400 нови случаи на измами с храни, а в САЩ са поставени 800 нови рекорда през изминалите две години.
"Пакетът за спазване на стандартите за безопасност, които ЕП прие, включва редовни необявени проверки и е насочен към задължително тестване на храните. Предложени са и много строги наказания, а подготовката по Директивата за етикетирането на хранителните продукти отне повече от 3 години", каза още д-р Първанова и обясни, че никога различните групи в ЕП не са били чак толкова разединени и не са изпадали в такова противопоставяне.
Най-голям проблем е предизвикало етикетирането в частта си кои съставки в храните как трябва да се изписват. "В новия регламент е включена хранителната стойност, както и отбелязването й с по-добра четливост. Освен това се предвижда алергените и съдържанието на преработена храна да се отбелязват върху опаковани храни, както и върху тези, които се предлагат в различните заведения", разясни д-р Първанова, според която за потребителя най-важното е храната да бъде сигурна и да има гаранции затова.
"Новите правила за етикетирането би трябвало да се прилагат от 13 декември 2014 г., а за хранителната стойност - от 13 декември 2016 г. Група от евродепутати предложихме в директивата за етикетиране мерки, които са в интерес на по-добрия и здравословен избор", обясни д-р Първанова. "Държахме на предната страна да се отбелязват съдържанието на сол, захар и трансмазнини, но за съжаление не успяхме да се преборим за това, а за трансмазнините решението бе всяка държава да може да решава сама дали да ги отбелязва", каза още д-р Първанова и препоръча в България трансмазнините да бъдат отбелязвани на опаковките.
"Не би трябвало европейските граждани да бъдат подлагани на дезинформация по отношение на ГМО-то и клонираното месо", категорична бе д-р Първанова.
"Необходимо е да вървим в посока на създаване на култура на информираност за храните, които консумираме. Ако хората нямат възможност и избор да се информират, то тогава няма да има и търсене за четене на етикетите", каза още д-р Първанова и призова за използване на европейски средства, за да се провеждат информационни кампании в тази посока. Според евродепутата наредбата за директните доставки в България неблагоприятства достигането на традиционните продукти до крайния производител. Д-р Първанова посъветва да се създаде организация, която да защитава интересите на малките производители и излизането им на пазара.
"Трябва да уважаваме родното си производство. Малките производства трябва да бъдат стимулирани, но в същото време е необходимо да се гарантира, че да спазени хигиенните изисквания. Когато е на лице цялостна концепция за развитието на този сектор, може да се използва механизъм през програмата за развитие на селските региони", подчерта д-р Първанова и уточни, че промяната на изискванията за използването на европейските средства е национална политика.
