Ерик Ларсън е американски писател. Той е автор на книгите „Бурята на Айзък“ (1999) за преживяванията на известния метеоролог Айзък Клайн по време на урагана в Галвестън през 1900 г., „Дяволът в Белия град“ (2003) за Колумбийското изложение в Чикаго от 1893 година и серията от убийства, извършени от Х. Х. Холмс по времето на панаира, и „Ударен от гръм“ (2006) – историята на Холи Харви Крипън и тази на Гилермо Маркони и изобретяването на радиото. В последната му книга „В градината на зверовете: любов, ужас и едно американско семейство в хитлеров Берлин“ (2011) Ларсън разказва за Уилям Е. Дод, първия американски посланик в нацистка Германия.
През 2004 година романът „Дяволът в Белия град“ печели наградата „Едгар“ (на името на Едгар Алън По) в категорията „Криминален роман с най-добра фактология“.
„Дяволът в Белия град”
"В Чикаго в края на XIX век сред пушека на фабричните комини и грохота на влаковете живели двама мъже – и двамата красиви, синеоки, и двамата изключително умели в попрището си.
Двамата обаче олицетворявали две коренно противоположни страни на невероятната динамика, с която се характеризирал устремът на Америка към двадесетия век. Единият бил архитект, построил голяма част от най-забележителните сгради в Америка, сред които „Флетайрън Билдинг“ в Ню Йорк и жп гарата „Юниън Стейшън“ във Вашингтон. Другият бил убиец – един от най-„продуктивните“ в историята, класически образ на градски сериен убиец.
Въпреки че двамата никога не са се срещали – поне такъв факт не е документиран – техните съдби се свързали чрез едно магическо събитие, на което днешните хора може би не биха обърнали особено внимание, но което в своето време имало огромна преобразуваща сила, почти равна на Гражданската война.
Следващите страници са посветени на историята на тези двама мъже и на въпросното събитие, но веднага бързам да вмъкна следната бележка: колкото и невероятно, и страховито да изглеждат някои от описаните факти, те не са измислени.
Всичко, поставено в кавички, е взето от писма, мемоари или друг писмен документ. Действието се развива предимно в Чикаго, но от време на време се налага да побродя из други щати, например когато непоколебимият, опечален детектив Гейър влиза в онова последно ужасно мазе. Моля също за снизхождение и търпение заради периодичните отклонения, които повествованието изисква, като например навлизането в дебрите на медицинските изследвания върху трупове, както и точното място на мушкатото „Блек принс“ в един класически олмстедски пейзаж.
Извън кървищата, пушека и калта, тази книга е за преходността на живота и за това как някои мъже прекарват краткото си време, отредено на земята, в битка за постигане на невъзможни мечти, а други произвеждат скръб. Това е разказ за вечния конфликт между доброто и злото, между светлината и тъмнината, между Белия град и Черния град."
