От около три години турската външна политика се представя в западните медии като неоосманска, т.е. като опит на днешна Турция да реконструира в съвременна форма сферата на влияние на бившата Османска империя. През тези три години турският министър на външните работи Ахмет Давутоглу така и не се умори да повтаря, че това е измислица.
Новото „откриване на Изтока” (някои предпочитат да го наричат „обръщане с гръб към Запада”) е само нормализиране на ситуацията, твърди турският външен министър. По неговите думи Турция трябва да се интересува от своите съседи, което доскоро не е правила.
Всичко звучеше все по-малко експанзивно, все по-малко агресивно и дори прагматично и рационално. На за съжаление на старателния министър му противоречи неговият личен началник. Премиерът на страната заяви по обичайния си откровен начин, че Турция активно ще участва в делата на региона, тъй като той е бил част от Османската империя. „Ние сме движени от духа, създаден от империята на османците”, каза Ердоган в неделя.
След това той отговори на критиките на опозицията, която зададе напълно уместния въпрос за това какво Турция е загубила в Газа, в Судан и в обхваната от гражданска война Сирия. Не е ли по-добре да се проявява адекватност в Брюксел, за да се форсира влизането на Турция в ЕС? „Ние трябва да бъдем там, където са били нашите предци”, подчерта Ердоган. Означава ли това от Сърбия до Каспийско море и от Йемен до Алжир?
Това е много странно разбиране за външната политика – не материалните интереси, а верността към заветите на предците трябва да водят Турция в тези страни, където столетия наред са се развявали турски флагове. Но в този случай трябва да се говори и за Косово, Албания, Босна и Херцеговина, чак до Унгария. Да не говорим и за портите на Виена.
На разширяването на турските интереси на Балканите засега се отделя твърде малко внимание. Икономическите отношения, които частично са свързани с икономическия натиск, както и създаването на турски училища, са векторите на това движение напред. Те са част от политиката, която според Давутоглу, трябва да превърне Турция в „гравитационен център”, поне на един регион, а възможно и на целия свят. Към сателитите, които ще се въртят около този център, се отнася не само Близкият изток, но и Балканите.
За да подкрепи своята неоосманска реторика Ердоган в последно време с охота си спомня за военните победи над християнските държави. Преди два месеца той призова младежите да имат за пример селджукския султан Алп Арслан, който през 1071 година е удържал решаваща победа над Византийската империя и е проправил пътя към Анадола.
Сега Ердоган напомня за още едно сражение. „Ние сме движени от духа на мъчениците от Думлупънар”. Това е решаващата битка срещу гърците по време на турската освободителна война през 1922 година. След края на Първата световна война Гърция със съгласието на западните държави окупира част от териториите на Турция.
Набива се на очи, че Ердоган говори за своята привързаност към османското наследство и охотно се позовава на военни сражения. Но той дава за пример само битки, които не са свързани непосредствено с периода на османско управление.
Турците от времената на битката при Манцикерт са били известни като селджуки и тяхната победа е от предосманския период. А през 1922 година заслугите са на Ататюрк. Именно основателят на съвременна Турция е премахнал халифата и султаната.
Ердоган ясно даде да се разбере, че не смята никого да напада, въпреки че от друга страна посочи, че „нашето търпение има граници” и „Турция трябва да се защитава от заплахите”. Сред тях изглежда са и тези турци, които негативно говорят за османците. В момента се излъчва популярен телевизионен сериал, който разказва за времената на управлението на Сюлейман Великолепни. Сериалът „Великолепният век” се излъчва в 22 страни, в това число в Русия, Гърция, редица държави от Югоизточна Европа, както и в арабския регион. Още по време на излъчването му за първи път през януари 2011 година сериалът предизвика протести от страна на националистически настроените мюсюлмани в Турция.
На тях не им хареса, че се показва любовният живот на исторически фигури, интригите в харема, както и борбата за власт в двореца. И Ердоган не е готов да приеме подобен негероичен и сексистки султан. По думите на премиера султанът е „прекарал 30 години на седлото”.
Според турския премиер трябва да има законово предупреждение за тези, които си позволяват да си играят с ценностите на народа. „Ние уведомихме съответните инстанции и очакваме съдебно решение”, каза Ердоган. Може би той имаше предвид предположително независимата турска съдебна система.
150 милиона зрители по цял свят гледат телевизионния сериал, който известният професор по история Халил Берктай нарече „кич” и „сапунена опера” без претенции за историческа достоверност.
„Трябва ли германците да се обиждат как е представен във филмите Бисмарк? Трябва ли французите да се обиждат как е показан Луи XIV? Трябва ли англичаните да се сърдят за това как е изобразен крал Ричард Лъвското сърце? Никой по света не възприема изкуството в подобни рамки”.
Според историка всички тези дебати се провеждат под влиянието на изостанал и националистически манталитет. „Фактът, че турският премиер заплашва продуценти на филм и собственици на телевизионен канал прилича на цензура”, отбелязва той.
Но съдейки по всичко, Ердоган сериозно се отнася към този въпрос, т.е. в бъдеще не трябва да има никакви шеги по повод на османците. Между другото султан Абдул Хамид II (1842-1918) е имал необичайно голям нос. Затова той е наредил във вестниците да не се появява думата „нос”. Може би Ердоган трябва по-критично да погледне на собствения си орган за обоняние.
Ди Велт
