Европейският парламент за първи път в своите годишни доклади за напредъка призовава Албания да признае българско малцинство в страната. Евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки осигуриха подкрепа за важните изменения в доклада.
На вчерашното заседание на Комисията по външни работи на Европейския парламент в Доклада на Комисията за Албания за 2016, бяха приети поправки, свързани с правата на историческото българско малцинство в Албания и изграждането на паневропейски транспортен коридор VIII, се казва в съобщение от офиса на евродепутата Андрей Ковачев, който благодари на колегата си Ангел Джамбазки за осигуряване на мнозинство за промените, свързани с българския национален интерес.
Официалният текст на приетата поправки гласи: Отбелязва, че са необходими допълнителни усилия, за да се защитят правата на всички малцинства в Албания, чрез цялостното прилагане на съответното законодателство; препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика;
Българите в Албания, които по неофициални данни са между 50 000 и 100 000 души, чакат от десетилетия да бъдат признати за официално малцинство.
Ковачев уточнява, че през 1932 г. съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, двете страни подписват заключителен протокол, в който дословно се заявява следното: "Чл.1: Албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания." Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. Въпросът от тогава до днес е поставян неизменно.
Сред въпросите, които са от чувствителен характер за българската страна и двустранните отношения, е въпросът за правата на лицата от български етнически произход. В Албания официално са признати три национални малцинства (гръцко, „македонско" и сърбо-черногорско), както и две етно-лингвистични – ромско и влашко/румънско. Българската етническа група не е призната. Това неблагоприятно за България положение създава съществени предимства пред Р Македония, която от години провежда целенасочена политика за утвърждаване на тезата за „македонския характер" на населението от български произход в Албания, категоричен е Ковачев, цитиран от OFFNews.
Според него зачитането на правата на малцинствените общности е един от най-важните критерии, които кандидат-членките трябва да изпълнят, за да могат да се присъединят към ЕС. "В тази връзка, в Албания не трябва да се допуска дискриминация към етнически малцинства, включително и към българското - единственото непризнато историческо малцинство, което от десетилетия чака да бъде признато", допълни той.
Другата поправка, която беше приета, гласи: препоръчва на компетентните органи да ускорят изграждането на големи инфраструктурни проекти като железопътната връзка и модерната магистрала между Тирана и Скопие като част от Коридор VІІІ. Това е от интерес за България, която последователно поставя въпроса за необходимостта от систематични и целенасочени усилия за изграждане на всички отсечки по протежението на Коридор 8, който трябва да свърже Албания, Македония и България от град Дуръс до Бургас.
Докладът предстои да бъде гласуван по време на пленарната сесия на ЕП през февруари в Страсбург.
