20% от британците смятат кралския двор за нещо ретроградно, за архаичен остатък на класовото деление. Дали антимонархистите са в състояние да увредят трайно имиджа на Елизабет? Или несъзнателно вършат точно обратното?
Всички си спомняме пищните кадри от наскоро отбелязания юбилей по повод възкачването на Елизабет Втора на престола. Целият този спектакъл сякаш имаше за цел да ни внуши, че най-старата институция на Острова е вечна и непоклатима. И че няма британци, които да не са запалени монархисти. В действителност обаче нещата стоят другояче: 20% от населението на Острова смятат кралския двор за нещо ретроградно, за бариера пред развитието на егалитарното общество, за архаичен остатък на класовото деление.
Трън в тялото на монархията
Ролята на тези хора - на тези републиканци, както ги наричат на Острова - е да са нещо като трън в тялото на монархията, който постоянно я кара да внимава и да се адаптира към новите условия, за да не се окаже ненужна. Още през 1953 година, малко след коронацията на Елизабет, се появиха критици, които твърдяха, че монархията е крепител на едно несправедливо общество. Тя била виновна за това, че държаните в подчинение хора недовиждали пропадналия характер на системата, която ги притиска.
"Нуждае ли се Англия от кралица?", попита няколко години по-късно есеистът Малкълм Магъридж на страниците на американския вестник "Saturday Evening Post". Според Магъридж короната стимулирала снобизма и блюдолизничеството, а на върха на тази пирамида стояла кралицата - като крепяща конструкция на едно йерархично общество. В същото време обаче Магъридж признава, че британската монархия била "много ценен елемент на стабилността", защото служела като гарант за единението на едно изостанало общество, което не било в състояние да се откаже от йерархическите неравенства.
Най-силното й оръжие
През 1993 година пък един известен антимонархист дори предрече скорошния край на динасията Уиндзор - става дума за Стивън Хейзълър, който по това време беше убеден, че Елизабет Втора ще бъде Елизабет Последна. Нещо повече: в книгата си "The End of the House of Windsor" Хейзълър твърди, че мултинационалната британска общност била опит да се отвлече вниманието на хората от европейския идеал за обединение. От днешна гледна точка подобна преценка звучи направо нелепо. На Острова ЕС е всичко друго, но не и популярен. Да се противопоставя Брюксел на монархията означава да се влезе в онази задънена улица, в която републиканците и без друго често се губят.
Но дали днешните антимонархисти са в състояние да навредят трайно на голямата популярност на Елизабет? Онези, които познават кралицата, знаят и най-силното й оръжие: тя никога не смята, че е спечелила, че има право и време да си отдъхне. Елизабет осъзнава, че не може да си позволи да се държи така, сякаш монархията на Острова е циментирана во веки веков. А онова, което я прави така вечна, е фактът, че се отнася към критиките срещу короната много по-сериозно, отколкото всички заклети монархисти, взети заедно. За което пък човек може да благодари на републиканците.
Източник: Дойче веле
