Развитието на електронните технологии и електронната търговия, по специално извършвана посредством електронен магазин, налага изследването на въпросите, свързани с определяне на „мястото на стопанска дейност“ на чуждестранно юридическо лице, извършващо продажба на стоки, включително и възникването или липсата задължения за регистрация по ДДС. За целите на данъчното право правилното определяне на „мястото на стопанска дейност“ има съществено значение за данъчното облагане на чуждестранното юридическо лице.
Какво е електронен магазин
Електронният магазин е интернет сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В интернет сайта следва да е вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане. Следва да се има предвид, че наличието на интернет сайт не означава автоматично да се приеме, че е налице електронен магазин.
Не говорим за електронен магазин за интернет сайт, в които се рекламират стоки/услуги. Това е така, защото електронен магазин има само в този интернет сайт, в които се осъществява търговия, при т.нар договор от разстояние. Последният представлява договор по силата на които се извършва продажба на стоки от разстояние, без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя. Този договор се сключва чрез електронна комуникация, осигурена на интернет сайта, посредством заявяване на стоки/услуги от потребителя в потребителска кошница.
Практически договор за продажба чрез електронен магазин се сключва, когато заявените стоки/услуги от потребителя в потребителската кошница се потвърдят от търговеца. При липса на електронен магазин не възниква основание за данъчно облагане, както с пряк, така и с косвен данък.
Какво е "място на стопанска дейност"
Как се облагат с преки данъци чуждестранните юридически лица е посочено в чл. 4, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане? Последните плащат в Република България корпоративен данък за печалбите, реализирани само чрез място на стопанска дейност в Република България.
Какво е "място на стопанска дейност"? Отговор на този въпрос се крие в §1, т. 5 от ДОПК (Данъчно-осигурителния процесуален кодекс). Същата разпоредба не се прилага, когато със съответната държава е налице спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите. Това правило произлиза от чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Когато е налице спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) и предотвратяването на отклонението от облагане с данъци на доходите, понятието "място на стопанска дейност" се съдържа в нея, а не в ДОПК. Например със САЩ има СИДДО и ще се прилага този международен договор, а с Чили няма и "мястото на стопанска дейност" на едно чуждестранно юридическо лице ще се определя съобразно ДОПК.
„Мястото на стопанска дейност“ на чуждестранното юридическо лице се употребява в СИДДО с оглед определяне държавата, в която се облага с данък печалбата от друга договаряща се държава. Дали това е Република България, отговорът следва да търсим в съответната СИДДО.
Когато чуждестранното юридическо лице е със седалище САЩ, то по силата на СИДДО „мястото на стопанска дейност“ ще се определи по тази спогодба. Когато чуждестранното юридическо лице е със седалище в Чили „мястото на стопанска дейност“ ще се определя по §1, т. 5 от ДОПК.
„Място на стопанска дейност“ по смисъла на всяка СИДДО е посочено в чл. 5. Ще вземем за пример СИДДО със САЩ. В чл. 5, ал. 1 от СИДДО е дадена общата постановка относно „мястото на стопанска дейност“. Мястото на стопанска дейност по смисъла на тази разпоредба е физическото място на дейност на едно предприятие, чрез което се осъществява изцяло или частично стопанска дейност в другата договаряща се държава.
По силата на чл. 5, ал. 2 от СИДДО със САЩ „мястото на стопанска дейност“ включва: място на управление; клон; офис; фабрика; работилница; мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства. Следва да се има предвид, че изброяването по чл. 5, ал. 2 от СИДДО със САЩ не е изчерпателно, а примерно и се прилага само, ако определените обекти отговарят на изискването на чл. 5, ал. 1 от СИДДО със САЩ.
Като вземем предвид, чл. 5, ал. 1 от СИДДО със САЩ „мястото на стопанска дейност“ на електронния магазин би бил физическото разположение на сървъра, от които е достъпна уеб-страницата на чуждестранното юридическо лице. Ако сървърът е в САЩ или в друга държава, извън Република България, то „мястото на стопанска дейност“ няма да е в България.
Пример: при сървър, физически разположен в САЩ, „място на стопанска дейност“ по силата на чл. 5, ал. 1 от СИДДО ще е в САЩ, а при сървър в Република България ще е в тази държава. За да се приложи горното, сървърът следва да е собствен или нает и да се оперира от чуждестранното юридическо лице на територията на съответната държава: САЩ или Република България.
Има и изключения. Когато сървърът е на територията на Република България и не се извършва продажба на стоки от електронния магазин, няма да е необходимо да се определя „мястото на стопанска дейност“, тъй като ще е налице дейност от подготвителен или спомагателен характер. В този случай чуждестранното юридическо лице ще се облага с данък върху печалбата само в САЩ. Пример за такава дейност е рекламата на стоки/услуги от сървър физически разположен на територията на Република България.
Друго изключение, при което няма да възникне „място на стопанска дейност“ в Република България, е когато чуждестранното юридическо лице има хостинг /съхраняване на чужда информация/ на сървър от доставчик на интернет услуги и в договора с доставчика не е предвидено конкретното му местоположение. В този случай „място на стопанска дейност“ няма да е в Република България, защото чуждестранното юридическо лице не притежава физическо място на дейност в тази държава.
Следва да се уточни, че доставчикът на интернет услугата не е представител /агент/ на чуждестранното юридическо лице, като в случая по чл. 5, ал. 5 от СИДДО със САЩ, „мястото на стопанска дейност“ няма да е отново в Република България.
Съобразно чл. 5, ал. 5 буква „б“ от СИДДО със САЩ „мястото на стопанска дейност“ ще е в Република България, когато едно лице действа в същата държава от името на дружество в САЩ. За да е налице „място на стопанска дейност“ в Република България СИДДО поставя няколко допълнителни изисквания към това лице.
Лицето, което представлява в Република България чуждестранното юридическо лице, няма правото да сключва договори от негово име. Чуждестранното юридическо лице следва и обичайно да поддържа в Република България запаси от стоки, принадлежащи на дружеството от САЩ, от които това лице редовно изпълнява поръчки или извършва доставки и допълнителните дейности, извършвани в Република България, които са допринесли за осъществяването на продажбата на такива стоки.
За да е изпълнен фактическия състав на чл. 5, ал. 5, буква „б“ от СИДДО със САЩ и „мястото на стопанска дейност“ да е в Република България, следва да са налице следните предпоставки:
- упълномощаване от чуждестранното юридическо лице на местно за България физическо или юридическо лице, т.е. последните действат само като преки представители. Отговор на въпроса кое е „местно лице“, може да намерим в чл. 4 от СИДДО със САЩ. Местно лице на едната договаряща държава означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, гражданство, място на управление, място на учредяване или всеки друг критерий от подобно естество, а също включва тази държава, всяко нейно политическо подразделение или орган на местна власт;
- упълномощеното местно лице няма право да сключва договори от името на чуждестранното юридическо лице;
- чуждестранното юридическо лице подържа стоки на територията на Република България, с които местното лице от същата държава редовно изпълнява поръчки или извършва доставки от името на предприятието и допълнителните дейности, извършвани в тази държава от името на предприятието, са допринесли за осъществяването на продажбата на такива стоки.
Пример за горното е, когато физическо лице, местно на Република България, внася стоки поръчани чрез електронен магазин със сървър в САЩ и ги складира на своя постоянен адрес, от който ги изпраща на крайния купувач.
http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=14025
Автор: адвокат Любомир Владикин
