Малко съм озадачен. Смятам, че новият министър е подведен. Не може да се случи или ако се случи, ще е проформа. Това заяви Красимир Георгиев, председател на Асоциацията за квалификация на автомобилистите, който коментира новите предложения за борба с войната на пътищата.
Става въпрос за обявените от министър Росен Желязков идеи – да има задължително специализирани автомобили, с които да се провеждат шофьорски изпити, както и задължително обучение на полигон. Желязков уточни, че тепърва щяло да се пресмята колко пари ще струва закупуването на такива коли, но и че във връзка с техническата им изправност се предвижда автосервизите да дават минимум 6 месеца гаранция за извършените от тях ремонти.
Първо, нека да отчетем колко убити има при паркиране? Правил съм експеримент с курсисти – да паркират на полигон или в реални условия. Този, който е паркирал в реални условия, взема изпита, а другият казва: "Тук не са конуси", каза още Георгиев.
Освен това Георгиев попита къде да бъдат направени полигони, особено в големите градове. Направиха се вече молове, иронизира той. И разказа, че правил и друг експеримент – с шофьор, със 7-годишен опит, който подкарал учебен автомобил, какъвто сега искат да има задължително и само за 3 минути "изгорял", защото натрупал достатъчно наказателни точки.
Същевременно председателят на Асоциацията на пострадалите от катастрофи Владимир Тодоров призова пред Нова телевизия да има ревизия на пътните знаци – къде са поставени и има ли всъщност нужда от тях, ако обстоятелствата са се променили. Това ще е видимо, ще отпуши трафикът, категоричен е той. А Георгиев даде друг пример – минал скоро през Белград, където масово имало пасарелки, а не пешеходни пътеки, и това позволявало по-бързо придвижване на автомобилите, при пълна безопасност за пешеходците.
Тодоров припомни и друго – ниската събираемост на глоби. В Унгария неплатените глоби се дават на колекторски фирми и частни съдебни изпълнители, които "имат финансовия стимул да гонят”. Освен това, за преминаващи транзит превозни средства, има сложени ПОС терминали в полицейските коли.
Нека отчетем какво сме направили в стратегията за пътна безопасност в периода 2010 – 2020, а после да мислим какво да правим през 2020 – 2030 година, призова за финал Георгиев.
Според бившия началник на Пътна полиция Алекси Стратиев у нас изключително изостава въвеждането на системата за контрол, която действа в европейските държани. По думите му там в участниците в движението се създава усещане за контрол, което дисциплинира. Той допълни, че според френски експерти в страната ни са нужни 400 камери по пътищата. В момента мобилните камери изискват присъствието на служител, а времето на контрол е ограничено с тяхното работно време.
Според председателя на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка Йонко Иванов предложените промени са стари предложения, които няма да доведат до нищо ново. Той допълни, че са нужни и повече места за почивка по пътищата. В Европа има такива отбивки на всеки 2-3 километра. Липсата на подобни места у нас създават предпоставка за повечето нарушения в аварийната лента.
"Защо се дадоха толкова много пари за тези нови камери, след като не са ефективни?", попита Иванов в интервю за БНТ.
Социалният антрополог Харалан Александров обърна внимание и на човешкия фактор. Според него, ако човешките отношения се подобрят, ако се постави акцент върху зачитането на другия, а не върху агресията и себеналагането вероятно хората ще започнат да се държат по-цивилизовано. Той уточни, че има обратнопропорционална връзка между безпътицата и агресията на пътя.
"Местната култура, особено в режим на избирателна демокрация има изумителното свойство да подчинява всички външни модели на собствените си нрави. Колата става средство за социална доминация", отбеляза още Александров.
