Има сериозен риск за европейския проект за газопровод Набуко, който трябва да намали зависимостта на европейците от руския природен газ, смятат експерти и причината за това са решения на Турция, предаде БГНЕС.
Откакто през юли 2009 г. в Анкара бе подписано междуправителствено споразумение за този газопровод, по който би трябвало да преминават повече от 30 милиарда куб. метра газ годишно от централна Азия към Европа през Турция, заобикаляйки Русия, няколко събития и решения на турското правителство застрашават проекта.
Повтарящите се спорове между Русия и Украйна за цените, които доведоха до прекъсване на доставките през 2009 г., станаха причина Европейският съюз да стартира проекта си за южен газов коридор (Southern Gas Corridor), основна част от който е именно Набуко.
През декември обаче Турция разреши на Русия да прокара своя газопровод Южен поток през Черно море и строителството на тръбопровода, през който се очаква да преминават 63 милиарда куб. метра годишно, трябва да започне тази година.
Набуко бе в кома много преди споразумението за Южен поток, твърди Неждет Памир, бивш заместник-директор на турската компания за течни горива TPAO. Никой обаче не се осмелява да каже, че Набуко е мъртъв, заяви той за АФП. През декември Турция подписа с Азербайджан споразумение за строителство на Трансанадолския газопровод, с което отново постави под съмнение Набуко, който още от началото среща трудности в гарантирането на достатъчно равнище на доставките.
Официално Турция, която е един от шестте партньори, продължава да подкрепя проекта. Експертите обаче сериозно се съмняват. Турция не се е включила истински в играта. Тя се изживява като арбитър в енергийната област, смята експерт от Глобал Инсайт. Бившият американски посланик в Турция, а сега директор на Дину Патрициу Евразия Сентър, Рос Уилсън смята, че подписвайки с руснаците, Анкара може да повиши преговорните си възможности с европейците относно техния Южен коридор. Южният коридор може да включи Набуко, ТАП (Trans-Adriatic Pipeline) или Интерконектор (ITGI), като последните два тръгват от Турция за Италия.
Набуко е непълен проект още от началото си, смята Мете Гокнел, бивш директор на турската национална компания Ботас, един от партньорите на Набуко. Кой ще вкара газ в тази тръба – пита той. Централна Азия е задният двор на Русия и напрежението между Европейския съюз и Иран по ядрената тема изключват Техеран от списъка на потенциалните доставчици за Набуко.
Елнур Султанов, енергиен експерт от дипломатическата академия на Азербайджан, смята, че проектът Southeast Europe Pipeline (SEEP), за който се обявява британската БП, е възможно най-доброто решение.
Подобно на Набуко тази тръба ще стигне до Австрия, но на по-малка цена, при по-нисък капацитет в началото, с използване на съществуващи инфраструктури. Независимо от всичко експертите отбелязват, че дори с такъв мащабен проект като Набуко Европа с нейните нарастващи потребности няма да може да намали чувствително зависимостта си от Русия. Според предвижданията на БП до 2030 г. европейският внос ще нарасне двойно.
