Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Експерт: Заплашителен е делът на функционално неграмотните у нас

23 април 2019, 16:30 часа • 7195 прочитания

„В Конституцията ясно е разписан текст, че семейството, майчинството и детето е под закрила на държавата. Налага се наново да го обясняваме на група хора, които мислят, че сме написали документ (Националната стратегия за детето 2019-2030 г.), с който държавата ще изземва децата. Това не е вярно. Няма да се променя нито Конституцията, нито Семейният кодекс, нито Законът за закрила на детето. Просто една част от обществото не познават законовата и нормативна база в страната и поетите ангажименти, произтичащи от Конвенцията за защита на правата на детето“. Това заяви председателят на Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) Елеонора Лилова по повод поредната вълна на недоволство и възражения към стратегията и вчерашните протестни действия.

Лилова изрази надежда „новото правило да не е да няма правила“, откривайки конференция, посветена на политиките за децата, организирана от Българското училище за политика „Димитър Паница”. Председателят на ДАЗД изтъкна още, че стратегическият документ, който разбуни духовете, е колективен труд на 9 министерства и 12 неправителствени организации и че при разписването му експертите са се допитвали до това какво искат децата. По думите й резултатите от допитването ясно показали, че „децата днес в България се чувстват самотни и необгрижени“. Лилова отбеляза, че до 31 май се събират конкретни предложения по документа и че предложенията, които не влезнат в стратегията ще влезнат в оперативните документи, защото стратегията задава само посоката.

В момента институциите не си говорят, а междуинституционалната връзка и съдействие е второто нещо, което трябва да променим, за да имаме добра политика, изтъкна още тя. Лилова подчерта, че в документа не се противопоставят правата на родителите и на децата. „Отново става въпрос за манипулация в предизборна обстановка, което е много жалко“, коментира тя.

Защитавайки стратегията тя изтъкна, че подкрепата е за родителите, а не вместо родителите; развитие на потенциала на всяко дете и на работещите с деца образователни, социални, здравни служители и отговарящите за сигурността им. Ако добре се познава Семейния кодекс, там ясно е записано, че родителите се ръководят от най-добрия интерес на детето, посочи още Лилова.

„Бедността затруднява достъпа до здравеопазване, образование и развитие на децата. Половината от децата в България не могат да си позволят поне една седмица почивка извън дома или на гости при близки“, посочи експертът Ивайло Миланов, представяйки изводите от Национален анализ за проблемите на децата в България, изготвен от по поръчка на БУП.

Според анализа днес над четвърт милион малчугани у нас растат с баба, дядо, роднини или самите те са глава на семейство. 22.8% от децата в България са с по един родител в чужбина, посочи още Миланов. В регионален аспект най-засегнати от  това са децата в Северозападна България, а общо за страната - най-вече ромите (37%), посочи той.  Ефектът за децата, когато един или двамата им родители са  извън обкръжението им е очуждение и оттам поведенчески проблеми, добави експертът. На хартия здравната грижа за децата е безплатна и осигурена, но на практика невинаги е така, изтъкна още Миланов и съобщи, че в цяла Северозападна България няма психиатър, а това са 5 области. Социалните работници в България работят по около 100 случая на година, а в Европа – по 12 , посочи още авторът на анализа.

По данни на МОН 206 000 деца на възраст между 5 и 18 години не са прекрачили прага на класните стаи през 2017 г. Заплашителен е делът на функционално неграмотните – хора, които не могат да четата и пишат, не могат да управляват емоциите си, не умеят да общуват и стават равноправни членове на обществото с пълнолетието си, обърна внимание Ивайло Миланов.

Зад противообществените прояви се крият социални причини като бедност, нисък статус на семейството, подбудителство от възрастни, показва още анализът. Като препоръка експертите предлагат родителите да се привличат за работа по превенция и разрешаване на възникнали проблеми, както и да се разкриват форми за по-достъпно и практически ориентирано образование. Друга препоръка е въвеждането на мобилно училище, което ще позволи образованието да стане възможно за повече деца.

„Дефицитът в социалната сфера е очеваден", категоричен е Ивайло Миланов. „Има цели територии, в които децата формално имат достъп до защитени училища, но поради липса на всичко останало – ателиета за работа по интереси, за художествена самодейност, училището се превръща в единственият център в такива населени места за децата. Но училището не може да покрие потребностите от разнообразни възможности за занимания на децата. Постепенно семействата започват да се отнасят формално към училищното образование – пращат си децата в училище заради средствата, за да не им бъдат спрени от държавата. Затова има 10–11 годишни деца, които са неграмотни и с поведението си провалят учебния процес. Те нямат умения да комуникират, но са в училище. Няма къде да бъдат на друго място, защото социалните услуги трудно стигат до тях, да не кажа, че и не стигат до тях, а семействата им са на 20 км. от областния град“, поясни пред Аctualno.com експертът. „Истината е, че трябва и образователните и здравни и другите социални услуги да отидата при гражданите“, убеден е той.

В разискванията участваха и кметът на Враца Калин Каменов, столичният омбудсман Лилия Христова, д-р Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България, образователни експерти.

Ива Иванова
Ива Иванова Отговорен редактор
Новините днес