Прозрачността не е тази мантра и панацея за обществените поръчки. Прозрачността е част от правната рамка, но трябва да се възприема по-скоро като морален постулат. Това коментира в студиото на „Лице в лице” експертът по този тип процедури д-р Ирена Георгиева, която е автор на изследване за ролята на прозрачността при ОП.
„Ние прозрачност имаме предостатъчно в обществените поръчки, смея да го твърдя. Може би единствено фазата на изпълнение не е толкова прозрачна. Българският законодател се постара толкова през годините със задълженията за прозрачност, че в един момент затормози възложителите и изпълнителите”, коментира тя.
По думите й по-големият проблем е, че в хода на процедурите незаконосъобразно се отстраняват кандидати и така накрая се стига до занижен избор, при който, например, някой получава огромна сума пари, за да брои комарите по Дунав.
Има един набор от 10-15 примера, които се случват почти постоянно. Това, което е най-фрапиращо е, че поръчките се правят по един изключително сложен начин. Колкото по-сложна е документацията, толкова по-неясни са правилата за нейното спазване. След това е много по-лесно при една така усложнена процедура да се избере правилният кандидат”, коментира Георгиева.
Тя отбеляза, че у нас има случаи на непотизъм, конфликт на интереси и заигравки със самия закон. Така по три от основните причилители на лоши процедури – създаване на поръчки за конкретен кандидат, използване на „непредвидими обстоятелства” за по-леки процедури и изменения на договори след сключването им, България е с два пъти по-лоши показатели от Германия и Австрия.
