70% от хората у нас не знаят как да проверят достоверността на дадена информация. Това каза координаторът в Националния център за безопасен интернет Георги Апостолов.
„Ако се върнем към едно национално представително изследване, което ние правихме в края на 2016 г., 40% от интервюираните честно признаха, че те не биха могли да различат вярна от невярна информация. И тук не говорим за познаване на условията – те просто си признават, че това, което виждат, не им е ясно дали е вярно или невярно. Аз тук бих добавил още едни 30% отгоре. Тоест поне 70% от хората, според мен, не знаят как да проверят за достоверността на дадена информация. По наши наблюдения не мисля, че процентът на хората, които четат условията за ползване превишава 10%“, допълни още той.
По думите му изключително тревожно е колко е ниско нивото на дигитално-медийна грамотност на хората по целия свят.
„Прекалено лесният достъп до информация прави хората все по-неграмотни и все по-вярващи на фантастични истории, конспирации, заговори и т.н. Когато говорим за случая с Cambridge Analytica ние не говорим за лични данни по смисъла на българския закон, които са 3 имена, ЕГН, номер на лична карта и т.н., там говорим за персонални данни, които са огромно количество и изключително подробни. Всеки потребител, прочел внимателно условията при регистрация, ще види, че Facebook си запазва правото да работи със всичко, което потребителят прави в платформата и да го събира като база данни“, каза още Апостолов пред "Фокус".
Той посъветва хората да изключват максимален брой от данните, които предоставят онлайн. „От 2014 година Facebook въведе възможност всеки потребител да си настройва достъпа до личните данни, така че те да не бъдат достъпни до всеки. Много малко потребители, обаче знаят за тази възможност и не я използват. На практика Cambridge Analytica са се възползвали от тази публичност на данните. Това, че потребителите не четат условията, с които се съгласяват, прехвърля вината върху тях“, заяви той.
По думите му най-вероятно данните от социалните мрежи се използват от държавни институции. „Както потребителите могат да разглеждат милиони неща вътре във Facebook, същото нещо могат да правят и държавните институции без да нарушават по някакъв начин правилата за ползване. Дали е възможно да правят и нещо друго освен това - да, възможно е. Възможно е по същия начин през една компания, зад която се крие държавна институция, но ние не знаем, да се пусне приложение от същия тип, както това на Cambridge Analytica, но това зависи от държавното устройство“, заяви Апостолов.
„Държавни институции биха имали 2 основни интереса – да се извършва наблюдение на населението, там където има цензура или по-диктаторски режим и да се прави политическа манипулация, особено около избори. Но нищо от това не би станало възможно, ако потребителите са си направили настройките в личните профили и ако внимават с приложенията, които използват“, каза още Георги Апостолов.
