Независимо дали България ще поиска финансиране на Лот 3.2. на автомагистрала „Струма“ от Европейската комисия или ще мине на вариант национално финансиране на 100%, това няма да отмени контрола по спазването на екологичното законодателство. „ЕК не може да си затвори очите за екологични нарушения, ако финансирането не е от европейските фондове, напротив, тя ще действа с еднаква сила и ако установи нарушения, България ще се окаже в лошото положение хем да плати магистралата, хем да плати и глоби“. За тази опасност предупреди Петко Ковачев от Институт за зелена политика на пресконференция в БТА за възможните сценарии за АМ „Струма“ след отказа на българските власти от европейското финансиране на спорния участък през Кресненското дефиле.
„Идеята на някои хора - няма да вземем парите и ще избегнем контрола, е абсолютна измама“, коментира Ковачев ноходчивостта на българските власти. „Дори АПИ и правителството да се откажат от европейско финансиране, контролът от страна на ЕК върху изпълнението на строителството с изцяло национални средства не отпада. Контролът си е контрол, нарушението на екологичните директиви си е нарушение, подлежащо на санкции“, отбеляза екологът.
Той поясни, че важното за ЕК в случая с трансевропейските магистрали, е не само да има завършен коридор, какъвто се явява АМ „Струма“, но и да се спазват екологичните правила, така че България, иска или не - подлежи на контрол, още повече, че 20 години темата е на вниманието на ЕК.
Според Ковачев, все още има шанс проектът да бъде спасен и наказателните процедури да бъдат избегнати. Най-добрите варианти са два - единият е прословутият дълъг тунел, а другият е пълният източен вариант, при който и двете трасета са на платовидните терени на Пирин, убеден е той. „През 2014 г. АПИ решиха да си измислят трети вариант и стигнаха дотук, като сега не знаят какво да правят“, коментира той.
„АПИ трябва да спрат процедурите за избор на изпълнители на строителството на Лот 3.2., после да направят нова оценка на въздействието на околната среда (ОВОС), която да отговаря на изискванията и забележките на ЕК и след това да преминат процедура по ОВОС, да изберат един от вариантите за участъка и наново да попълнят апликационната форма и да я предадат“, категоричен е експертът.
Опасностите
Ако АПИ не се съобразят, вероятно ще последва наказателна процедура, смята той. „И сега две наказателни процедури чакат и ЕК ги обсъжда, но ако АПИ изберат този вариант, който сега предлагат – участък през Кресненското дефиле, тогава ще имаме процедура за директно нарушаване на цялата зона, което означава, че ЕК ще бъде принудена да поиска и връщане на пари, освен възстановяване на щетите“, посочи Ковачев. „Това би означавало връщане на парите освен за изградените досега участъци – Лот 1, Лот 2, лот 4, лот 3, Лот 3.3. и недаване на финансиране за Лот 3.2, което сумарно е около 1 милиард и 300 милиона евро“, конкретизира той.
Има два сигнала с искане за наказателни процедури – едната от 2017 за нарушение на Директивата за местообитанията за вече извършени нарушения в Кресненския пролом заради начина на строителство и действия по магистралата, а другата касае Директивата за пътна безопасност и е за липсващи документи към апликационната форма - одит на пътната безопасност и оценка, които са много важни, посочи Ковачев. „Приказките колко много АПИ се вълнува от катастрофите и жертвите очевидно не са толкова сериозни, след като не са си направили труда да направят тези одити и да изберат по линия на пътната безопасност най-добрата алтернатива“, коментира той. Според него, „независимо коя наказателна процедура стартира, ако се избере вариантът на АПИ за лот 3.2 от АМ „Струма“ през Кресненското дефиле, вероятно ще последва и нова наказателна процедура - за директно унищожаване на зоните и ЕК задължително ще поставят въпроса за връщане дадените средства за останалите лотове и неизплащане на исканите суми за строителство в самия Кресненски пролом.
Избраният от правителството вариант противоречи не само на европейското законодателство, алармираха от Сдружение „За Земята“. Той не отговаря на изискванията на Директивата за местообитанията и на Директивата за ОВОС. Това са не са само европейски директиви, а и европейско законодателство, пренесено в българското, т.е. проектът не отговаря и на изискванията на българския Закон за биоразнообразието и на Закона за опазването на околната среда и на наредбата за ОВОС“, отбеляза той и категорично заяви, че „в момента одобреният проект, включително с решението по екооценката е незаконен“.
Еколозите изразиха недоумение защо е избран този вариант. Твърденията, че бил по-евтин, според тях са неприемливи. "Оскъпяването върви с високи скорости още преди да е започнало строителството. "Оскъпяването е от над 1.7 пъти само до момента, преди да е започнало строителството, а всички знаем, че със започването на строителството започват и нови ескалации на сумите“, посочи Ковачев и определи като неадекватни твърденията, че били скъпи другите варианти - тунелът и че източният вариант. „Евтиният вариант виждате как нараства“, подчерта Ковачев и уточни: „Започна от 415, мина през 639 милиона евро, но след отварянето на офертата по наши оценки ще отиде на над 730 - 750 милиона евро".
„Цялата история започна 2014 г. с едни съвсем ниски цени и твърденията, че тунелът е адски скъп, вариантът през дефилето – адски евтино и през годините вариантът през дефилето поскъпна много пъти, тунелът се оказа, че не е толкова скъп и в крайна сметка излизат равностойни“, добави Даниел Попов. Той посочи още, че в момента ЕК казва, че за този вариант през дефилето трябва да се направи трето платно с оглед пътната безопасност, което променя значително параметрите, респ. цената. „Смятаме, че вече се изравняват – няма да излезе толкова по-скъпо източния проект, отколкото вариантът през дефилето“, каза още Попов.
"За пореден път пътен проект в България няма икономическа оценка. Има финансова оценка, но няма икономическа – какво ще спечелим, когато загубим неща и какво ще загубим, построявайки магистралата по този начин през дефилето – какви ще са загубите за местната икономика, за туризма, за развиваните спортни и рекреационни дейности и т.н…", отбеляза още Петко Ковачев.
Той предупреди и, че ако остане този вариант, се очертават допълнителни проблеми и посочи като пример, че единствената връзка между двете платна е пътят за Стара Кресна, който е с денивелация от около 700 метра и е в продължение на 8 километра с обратни завои. "Това е много тежък вариант, а ако стане пътен инцидент, пожар и се наложи оттам да се качват коли, линейки, пожарни..", подчерта Ковачев и изрази недоумение защо официалните власти недооценяват тези проблеми. "Пожар вече имаше там, а Кресна има една неработеща пожарна и как пожарните ще катерят 700 м денивелация?.. - има толкова много алогични действия на правителството с избора на този вариант, че ако обяснят логично защо, ще остана учуден", добави той.
„Ако не разберем сигнала на ЕК, ако АПИ продължи да шикалкави с настоящия проект, обяснявайки, че той може да стане, ако се проточи това още една година, ЕК ще върне същите коментари, а тогава вече излизаме от финансовия период и със сигурност ще загубим парите за оперативна програма „Транспорт“, които са предназначени за този период“, алармира Попов. Той отбеляза, още, че става въпрос за доверие между партньори и коментира: „Смятаме, че отговорните власти, които се занимават с проекта до голяма степен компрометираха това доверие“.
Дефилето
Еколозите са категорични, че трябва да се реализира вариант на магистралата извън дефилето. Това, по думите на доц. Стоян Бежков, е уникален район - никъде другаде в Европа няма на толкова малка площ толкова голямо разнообразие. "На 1 квадратен километър в Кресненския пролом има 122 вида дневни пеперуди, а във Великобритания, която е в пъти по-голяма от България, видовете са 58. Ако говорим за земноводни влечуги, на 1 км. има много повече видове отколкото в цяла Централна Европа", посочи той и също изрази недоумение защо правителството е избрало вариант за магистралата през дефилето.
"И аз дълго съм се питал защо е така и реших, че е по начина, по който е избрано мястото за АЕЦ "Белене" - с пръст върху картата и без никакви аргументи, просто един инат. Друго обяснение нямам", добави доцентът. Той отбеляза още, че това, което иска правителството - да се предприемат някакви мерки вътре в пролома за опазване на биологичното разнообразие като прегради, огради, подлези, надлези, мрежи и пр. няма да има ефект. "Каквото и да правят това по никакъв начин не може да спре намаляването на биологичното разнообразие", подчерта доц. Бежков.
Според него има опасност от наказателна процедура и връщане на пари и става въпрос за милиарди. "Да се продаде сигнал до главния прокурор и ДАНС за ограбване на държавата в размер на милиарди", настоя доцентът.
