България е в челната десетка на ЕС по неудовлетвореност от достъпа до здравни грижи от гледна точка на финансовите възможности. Това съобщи Аркади Шарков от ЕКИП, представяйки в БТА анализ и проучване на нагласите на българското население на тема „Достъп до здравни грижи в България”, извършен съвместно с Изследователски център „Тренд".
Достъпът до здравеопазване в България е сравнително добър, но факторът, който дразни всички – доплащанията от джоба, поставя страната в негативна светлина в ЕС, коментира Шарков.
Той посочи, че по данни на Световната банка, от 2015 до 2019 г. с 4% са спаднали плащанията от джоба като процент от текущите здравни разходи у нас. "Има спад, но спрямо средното за ЕС ниво, не е добре. Доплащането от джоба е около 40% от плащанията в здравеопазването, нищо че сме осигурени. В 2019 г. - 39%, спрямо средно за ЕС през същата година от 15.5%, т.е. доплащанията са сериозен казус за България", посочи експертът.
Въпреки намаляването на процента на текущите плащания от джоба в 2019 г., сумата, която едно домакинство заделя от джоба си на годишна база е около 460 – 500 лева и това са индикативни плащания, които вероятно са подценени, трябва да се вземе предвид и темпът на инфлацията, отбеляза още той.
От ЕКИП представиха и разбивка на плащания от джоба, по данни на СЗО за 2018 г. и изчисления на ЕКИП за 2017 и 2016 година.
Средно за лекарства, реимбурсирани частично, касата плаща едва 25% от референтната стойност, а 70 - 80% са доплащанията от джоба за лекарства в България. Там е основния дял доплащания.
Според национално представително проучване, проведено през юли 2022 сред 1005 пълнолетни български граждани с възложител ЕКИП, 37% декларират удовлетвореност от здравната система, 47% – неудовлетвореност.
Над 55% могат да посетят лекаря си, ако им се наложи, още същия ден, а 25% - на следващия ден, т.е. 80% от българите имат бърз достъп. Данните са добри и когато става дума за лекар -специалист – 60% имат достъп в същия ден или в рамките на две - три дни, а чакащите повече от месец са само 4%.
Над 90% от респондентите, имали необходимост от влизане ва болница, признават, че имат бърз достъп до здравни грижи, показва проучването. "Във Великобритания има листи с чакащи и прием в болница след една година, а тук – в рамките на няколко часа, до ден – два", посочи Шарков. По отношение на чакането, неудовлетвореността в Българя за 2019 г. е 4.9%, спрямо почти 20% за ЕС.
Като главни причини за неудовлетвореността си от здравните грижи у нас респондентите посочват най вече скъпото здравеопазване и високи цени на лекарствата: 29% посочват "скъпо здравеопазване", 14% - "високите цени на лекарства", 13% - "лошо отношение към пациента", 12% - "недостатъчен брой квалифицирани специалисти".
Доплащането за лекарства според 55% от хората е сериозен проблем, за 28% - по-скоро е проблем, т.е. за 85% от хората това е проблем, посочи Димитър Ганев, съдружник в Изследователски център ТЕРНД и отбеляза, че същото е и за доплащанията в болниците и цените на прегледите, докато разстоянието до болниците се категоризира като по-малък проблем.
Запитани дали им се е налагало да посетят лекар - специалист, но са го направили, заради липсата на пари, 27% от хората отговарят с "да", 70% - с "не". На 19% им се е случвало да спрат лекарство, заради липсата на финансова възможност, показват още резултатите от проучването.
По брой болници България е първенец в ЕС – 53 болници на 1 млн. население, докато в Словения имат 14 болници на 1 млн. население, т.е. Българя е свръхосигурена от към брой болници, съобщи още Аракади Шарков. 43% от респондентите смятат, че болниците у нас са достатъчно, според 33% – недостатъчно; 26% от българите смятат, че има нужда от нови болници, а почти половината – че няма нужда от нови частни болници.
Картината
Според заключенията на ЕКИП, достъпът до здравни грижи се е подобрил в периода 2014 – 2019 година и има нужда повече фокус, инвестиции и внимание от страна на държавата, за да продължи да се подобрява.
В България плащането от джоба е сериозен казус и през 2019 представлява около 40% от общите здравни разходи. Въпреки това има подобрение, в сравнение с 2015 г., но средният процент на доплащане в европейските държави е значително по-нисък - 15.5%и трябва да се стремим към това ниво, посочи Шарков.
29% от респондентите в България споделят, че основното им неудовлетворение е скъпото здравеопазване. Доплащането за лекарства е приблизително 78% от общото плащане от джоба на пациентите в здравеопазване. България е на първо място в ЕС по обезпеченост с болници на 1 млн. човека, като през 2020 г. това са 53 лечебни заведения за болнична помощ на един милион души, спрямо средните за ЕС, които са приблизително 26. 43% от респондентите смятат, че болниците в България са достатъчно, а 46%, че няма нужда от откриване на нови.
Възможните решения
Нужно е повишаване на цените на клинични пътеки и индексирането им с темпа на инфлацията, смятат експертите на ЕКИП. По изчисления на Стоян Панчев от ЕКИП, цените в здравеопазването изостават над 5 пъти от останалите дейности в икономиката. От ЕКИП препоръчват официализация на доплащанията в системата с цел подобряване на ценовата конкуренция и намаляване на общото ценово равнище. "Когато цените са публични и знаете, че в болница "А" ще ви лекуват за 1000 лв., болница "В" – 500, болница "С" – за 200, започва конкуренция и смъкване на цените", подчерта Шарков. Той е убеден, че официализацията на доплащанията и публичното им оповестяване ще стимулира ценова конкуренция, която в последствие да допринесе за снижаване на общото ценово равнище и остойностяването на лекарския труд.
Друга препоръка на ЕКПИП е повишаване на процента на реимбурсация с цел намаляване на доплащанията от страна на пациентите, но въпросът е да има добра политическа воля това да се случи. "Тук има роля и финансовото министерство - да погледне на здравеопазването като на инвестиция, а не като на разход, като на инвестиция с висока добавена стойност", посочи Шарков.
От ЕКИП препоръчват и въвеждане на стимули за ранен скрининг и превенция на заболявания, например ден отпуск за изследвания и повишаване на здравната култура.
