Европейската комисия представи днес, 20 юли, втория годишен доклад за състоянието на върховенството на закона у нас. Той обхваща периода от публикуването на предишния доклад - 30 септември 2020 г. до края на април 2020 г.
Като предизвикателство пред съдебната реформа Брюксел за пореден път подчертава отчетността на главния прокурор и Висшия съдебен съвет.
ЕК цитира проучване, според което едва 31% от широката общественост смята съдебната система за независима. При фирмите доверието е малко по-високо - 41% смятат съдебната независимост за добра или много добра. През последните пет години оценката за съдебната независимост остава ниска сред широката общественост.
"Липсата на възможност за ефективно наказателно разследване на главния прокурор и неговите заместници е дългогодишен въпрос, повдигнат не само от Европейската комисия, но и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа. Комбинацията от правомощия на главния прокурор заедно с позицията му във Висшия съдебен съвет води до значително влияние в прокуратурата", посочват от Европейската комисия.
За поредна година са изтъкнати малкото окончателни присъди за корупция на високо равнище.
Съдебна реформа и ВСС
Комисията отчита, че съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за независимостта на съдебната система и корелацията й с общественото доверие.
"В резултат на това предизвикателството с отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор остават. Проблемите, свързани със състава и функционирането на Висшият съдебен съвет също остават", се сочи в доклада.
Изказва се и загриженост за състава и функционирането на Висшия съдебен съвет, тъй като не са приети реформите за неговия състав и функциониране в рамките на новия проект за Конституция. Отчита се и че главният инспектор и инспекторите към Главния инспекторат на ВСС продължават работата си, въпреки че мандатът им е приключил преди повече от година - април 2020 г.
Прозрачността на медиите
ЕК продължава да се тревожи от липсата на прозрачност на собствеността на медиите у нас и отчита, че условията за работа на българските журналисти не са се подобрили в последните 10 месеца. Комисията отбелязва, че промените в законодателството през преходни и заключителни разпоредби представлява заобикаляне на изискванията за оценка на въздействието от въвежданите правни изменения.
