Океаните и моретата, които мият бреговете на Европа, предлагат нови възможности за растеж и работни места и съответно — за постигане целите на стратегията „Европа 2020“. За да се използва пълноценно този потенциал, е необходимо да обогатим познанията си за това, което се случва под морската повърхност. Европейската комисия предлага да се създаде дигитална карта на морското дъно в европейските води до 2020 г., като се съберат всички съществуващи данни в една съгласувана и достъпна за всички база данни.
В приетата днес Зелена книга относно инициативата „Познания за морската среда“ Комисията обяви началото на консултация по въпроса как да бъде постигната тази цел. Поставят се редица въпроси, като например „Как да се окрупнят усилията на отделните държави членки в едно общо усилие на равнище ЕС?“, „Как да се разработят нови и по-евтини технологии за наблюдение?“ и „Как да участва частният сектор?“. Консултацията ще се провежда до 15 декември 2012 г., съобщиха от пресслужбата на ЕК.
Новата цялостна цифрова карта на морското дъно в европейски води с възможност за промяна на резолюцията трябва да е с възможно най-висока резолюция, да обхваща топографията, геологията, местообитанията и екосистемите. Тя следва да е придружена от достъп до актуални наблюдения и информация относно физическото, химическото и биологичното състояние на водния стълб, също така от данни за въздействието на човешките дейности и от океанографски прогнози. Достъпът до цялата посочена информация следва да бъде лесен, оперативно съвместим и без ограничения за ползване. Тя следва да се попълва по сигурен начин, с който непрекъснато да се подобрява пригодността ѝ за определената цел и да се помага на държавите членки да използват максимално възможностите на техните програми за наблюдение, вземане на проби и топографиране на морската среда.
Европейският комисар по морско дело и рибарство Мария Даманаки заяви: „Един по-структуриран подход към познанията за морската среда би бил от полза за европейската икономика. Той може да подобри конкурентоспособността на извършващите дейност в моретата и по бреговете на Европа с 300 млн. евро годишно. Може да създаде нови възможности за допълнителни 200 млн. евро годишно. Ползите от по-голямата яснота за случващото се в моретата е трудно да се изчислят, но смятаме, че ако изчисленията ни за бъдещото покачване на морското равнище бъдат с 25 % по-точни на годишна основа, ще спестим на тези, които отговарят за защитата на крайбрежията в Европа, още 100 млн. евро годишно. Първият пакет пилотни проекти доказа приложимостта на този подход. Смятаме да се възползваме от добития опит.“
Океаните и моретата около Европа могат да осигуряват пълни с предизвикателства и привлекателни работни места, които отговарят на очакванията на младите европейци. Те могат да ни дадат чистата енергия, от която се нуждаем, за да избегнем климатичната катастрофа. Могат да осигурят протеини за здравословен хранителен режим. Могат да са полезни за фармацевтични продукти или за извличането на ензими от организми, които обитават места с най-екстремни температури, отсъствие на светлина и високи налягания. Те могат също така да отговорят на нарастващото търсене на суровини в световен мащаб чрез дълбоководния добив.
Тези нови възможности за растеж и работни места в морската икономика се опират на две нови обстоятелства. Първо, недостигът на земя и прясна вода е причина човечеството да преразгледа отношението си към ресурсите на 71 % от повърхността на Земята, покрита с морска вода. Второ, бързият напредък в наблюдението на подводната среда, технологиите при дистанционната работа и при строителството, главно разработени от петролната промишленост, могат да се използват от много други прохождащи промишлености при широк диапазон от океанографски и метеорологични условия.
Необходимо е да се улеснят потенциалните инвестиции, за да се реализира този потенциал. Нужно е да се понижат разходите, да се ограничат рисковете и да се стимулират иновациите. И освен това трябва да се гарантира устойчивото разрастване на синята икономика. Ресурсите са големи, но не и неизчерпаеми. Затова е необходимо да знаем какво е състоянието на моретата в момента и как може да се промени то в бъдеще. Нужно е да разберем как изменението на климата и океаните си влияят взаимно.
Понастоящем данните се съхраняват от стотици органи в Европа. Трудно е да се намерят данните за конкретен параметър в конкретна област, сложно е да се получи разрешение за използването им и отнема много време да бъдат обединени взаимонесъвместими данни от различни източници, за да се получи по-ясна картина. Това увеличава разходите на свързаните с морето икономически субекти и означава, че много потенциални дейности никога не се осъществяват на дело.
Целта на Комисията е да работи заедно с държавите членки, за да бъдат обединени наличните ресурси и механизми с оглед предоставянето на тези познания на промишлеността, публичните органи, изследователите и обществото.
Редактор: Ая Косарова
