Непрекъснатото напрежение между членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) на фона на твърденията за липса на обективност при вземането на ключови решения продължава да буди безпокойство. Това се казва в Мониторинговия доклад на Европейската комисия относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Той обхваща 10 годишния период, в който България е под наблюдение, а същият мониторинг има и върху Румъния.
На първо място е разгледана независимата съдебна система. Оценката е, че реформата на Висшия съдебен съвет (ВСС) е крачка напред, но се посочва и, че се засилват твърденията за неправомерно влияние във ВСС, като за пример се дава скандалът в Софийския градски съд (СГС), който доведе до оставката на председателя му Методи Лалов. Посочено е и, че в България има „сериозни проблеми за ефективно наказателно преследване по сложни дела, които включват дела за корупция по високите етажи на властта“. Броят на конкретните дела за корупция по високите етажи на властта, завършили с влезли в сила осъдителни присъди, е много ограничен, а увеличаването на броя на тези присъди е най-ясното доказателство, че борбата срещу корупцията е реален приоритет, пише в доклада. Посочен е и скандалът с тефтерчетата на Филип Златанов, бившият председател на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) като пример за липса на резултат след шумен случай. Затова и ЕК препоръчва да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за корупция по високите етажи на властта, за които вече има информация в общественото пространство. При зачитане на презумпцията за невиновност, главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията.
Известен напредък има, но остават проблеми – например подобряване на нормативната уредба на разследването и наказателното преследване на организираната престъпност и корупцията. Брюксел казва и, че ВСС не е успял все още да реформира системата в посока отчетност и професионализъм – конкретно що се отнася до случайно разпределение на дела и анализ на натовареността на съдилищата. ЕК изрично препоръчва при избора на новия ВСС да има публично изслушване на кандидатите пред Народното събрание.
За реформата в прокуратурата и балансът в правомощията ѝ - дали са прекалени или не, ЕК посочва, че "остават значителни предизвикателства". Брюксел препоръчва да се изготви пътна карта на база на доклада на европрокурорите за състоянието на българската прокуратура.
Брюксел препоръчва и да се осъществява външен контрол върху предварителните проверки на процедурите за обществени поръчки и върху свързаните с тях последващи действия, включително върху последващите проверки.
В началото на доклада се прави и уточнението, че мониторингът не може да зависи от други области на политиката. "Специфичният характер на обхвата на МСП (бел. ред. - механизъм за сътрудничество и проверка) представлява аргумент против това да се правят преки връзки с други области на политиката. Поради тази причина Комисията не счита, че е уместно да се прави връзка между МСП и решенията в други области, като например допустимостта за финансиране по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове или достъпа до Шенгенското пространство, пише в още в анализа.
"Темпът и задълбочеността на реформите неминуемо зависят от средата, в която може да се постигне напредък по конкретните въпроси, които са предмет на МСП, както и от характеристиките на българското общество и неговото управление. Например предприетите през последните години усилия за изграждане на административен капацитет все още продължават и това се отразява върху процеса на реформата. Законодателният процес в България не е осигурявал предсказуема правна среда", се казва още в документа.
Интересен факт от доклада е, че ЕК ще обяви следващия доклад по МСП в края на 2017 година. Идеята на Брюксел е да се "окаже решителна помощ", за да може да бъде приключено действието на МСП. ЕК обаче предупреждава, че има показатели, по които напредъкът е по-бавен.
Във въведението към доклада от Брюксел изрично се посочва, че законодателният процес в България не осигурява предсказуема правна среда. Критика има и към медийната среда, за която от ЕК казват следното: „Често се характеризира с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти“.
