България не е предоставила данни с достатъчно добро качество за 2015 и 2016 година, на база на които да се извърши съдържателен анализ на постигането на екологичните цели на европейското законодателство в областта на околната среда..Това показва докладът на Европейската комисия (ЕК) относно политиката на България за прилагане на зеленото еврозаконодателство.
Понастоящем от държавите членки се изисква да докладват на ЕК както данни за качеството на въздуха в реално време, така и валидирани данни51. За съжаление представянето на такива доклади от страна на България през последните години е съпроводено със закъснения, пише ЕК.
Здравословни проблеми и смърт заради неспазване на еврозаконодателство
През 2015 година 14 200 българи са починали преждевременно заради фините прахови частици, 640 – заради прекомерна концентрация на азотен диоксид, а 350 – заради прекомерна концентрация на озон.
Има и статистика за шума, като годишно 700 българи умират заради прекомерен шум от автомобили, влакове и самолети, а 2900 влизат в болница. Шумът води до нарушения в съня при около 480 000 българи.
Положението с въздуха
Именно по отношение на фините прахови частици ЕК посочва, че в периода 2014 – 2016 година има увеличение. За фините прахови частици има увеличение от 2,41%, за неметановите летливи органични съединения – 2,22%, за амоняка – 1,78%. Най-голям дял в отделянето на фини прахови частици имат домакинствата, институциите и търговската дейност – 82%, а в отделянето на азотни оксиди – автомобилите (33,89%) и промишлеността (24,06%), като от промишлеността най-замърсяваща е енергетиката, а металургията отделя най-много опасни отпадъци.
През 2017 година в 3 от общо 6 зони за качество на въздуха има превишение на праховите частици, включително София, Пловдив и Русе. При праховите частици положението е по-зле – в 5 от 6 зони, като София, Пловдив и Бургас са сред „щастливците”.
Все пак има и добри новини – намаление от 44,34% на серните оксиди, с 5,16% на азотните оксиди, отново за периода 2014- 2016 година.
Според Брюксел, през 2019 година България трябва да усъвършенства и подобри мрежата за мониторинг на качеството на въздуха и да гарантира своевременно докладване на данните за качеството на въздуха. Освен това трябва "да ускори" намаляването на азотния оксид и азотния диоксид. За тази цел Брюксел предлага ограничаване на движението на коли в определени градски зони. Разбира се, като цел е посочено намалението на фини и обикновени прахови частици – чрез ограничаване на отоплението с твърди горива.
И за водата - още критики
Оказва се, че реките и другите повърхностни водни басейни най-много се замърсяват с хранителни отпадъци. А в езерата и преходните води не се извършва мониторинг на хидроморфологичните елементи на качеството. ЕК казва и, че България не е взела мерки, гарантиращи, че в плановете за управление на речните басейни ясно се посочват пречките пред постигането на добро състояние, нито че програмата от мерки е разработена и изпълнена по начин, осигуряващ отстраняване на тези пречки. Не е предоставена подходяща обосновка за прилагането на изключения.
