Сърбия от „Начертанието“ на Илия Гарашанин до днес разглежда България като враг. Белград полага всички усилия за обезбългаряването на Западните покрайнини. Българите там не се топят по естествени причини, а заради асимилационния натиск на Сърбия. Това заяви в интервю за БГНЕС политикът и общественик Едвин Сугарев, генерален консул на България в Ниш в периода 2016-2020 г.
"България има инструменти като член на ЕС, за да влияе на Сърбия. От нашето „да“ зависи тяхното членство. За съжаление, София по-скоро флиртува със сегашните управляващи в Сърбия."
"Много държим да се харесваме на сърбите, те да ни станат приятели, а проблемите с българското малцинство се отместват, като по-маловажни. Това е абсолютно неморално поведение."
С Едвин Сугарев разговаряме за антибългарската политика на Белград и униженията, на които е подложено българското малцинство. Повод е неговата най-нова книга „Елегия за Краището. Съдбата на българите в Западните покрайнини“, която е посветена на Иван Николов, председател на Културно-информационния център в Босилеград.
„Иван Николов е вдъхновяващ пример. Човек, който в продължение на десетилетия защитава своята българска идентичност, грижи се за българите там, напомня ми на възрожденските българи“, изрази възхитата си Сугарев, който е потомък на българи от Македония.
Писателят и дипломат подчерта, че българите от Западните покрайнини, които повече от 100 години след Ньойския договор, отстояват своята идентичност, заслужават уважение. През тези години те са преживели всички възможни форми на асимилация, но са се запазили.
„Тези българи не са малцинство, което е емигрирало, за да търси по-добър живот. Те са останали по родните си земи, които в един момент са се оказали на територията на чужда държава, която е неприятелски настроена към тях. Те нямат никаква вина, че една сутрин се събуждат и селото им е разделено от границата. Нивите им вече са в Сърбия и не могат да отидат до тях. Разделени са от една граница, която не е пропусклива. Всичко това е една голяма трагедия. Българското малцинство в Западните покрайнини не се топи по естествени причини, а заради асимилационния натиск на Сърбия. Почувствах се задължен да направя нещо и така се стигна до този проект“, каза Сугарев, обяснявайки причината за написването на монографията, която е финансирана от Национален фонд „Култура“.
Сръбската българофобия
Едвин Сугарев подчерта, че Сърбия остава нереформирана държава дори и след края на режима на югославския диктатор Слободан Милошевич.
„Ако погледнете кой управлява сега Сърбия, ще видите най-близките хора на Милошевич. Неговият говорител Ивица Дачич беше премиер, външен министър, а сега председател на Скупщината. Александър Вучич беше министър на информацията по онова време, а днес е президент“, припомни бившият ни генерален консул в Ниш.
„От „Начертанието“ (1844 г.) на Гарашанин има една много силна националистическа тенденция в сръбската политика, която е жива и днес и която разглежда България като потенциален враг, а никой не иска да има малцинство на границата си с потенциалния си враг. Именно затова са всички усилия за обезбългаряване на тези територии. Не се страхувам да използвам този термин и не смятам, че е краен“, подчерта Сугарев.
Той не изключи сърбите да потърсят свое малцинство в днешна България.
„Те не са спирали да претендират, че има сръбско малцинство в България. Те имат една теория, която се опитват да докажат, че има шопско малцинство със сръбско самосъзнание в България, което обича Сърбия, използва сръбски думи, слуша сръбска музика, дори ястията му са сръбски. Колкото и странна да е тази политика, тя не е изчезнала. Кметицата на Ниш г-жа Сотировски заяви на една кръгла маса в присъствието на българския посланик, че има сръбско малцинство в България“, каза Сугарев. За него сръбските аспирации за малцинство са по-скоро хипотетична възможност, защото няма благоприятни условия за тяхното осъществяване за сметка на българския национален интерес.
„Сръбската политика има склонност да стои на два стола и да се надява на различни потенциални съюзници. Така е и в момента. Искат да бъдат членове на ЕС, но в същото време сключват търговски споразумения с Евразия и флиртуват най-усилено с Путин и Китай. Всичко е възможно в Сърбия, това не е демократична държава“ предупреди Сугарев.
Флиртът със Сърбия е неморален
България може да използва членството си в ЕС, за да се предпази от сръбската агресия.
„За съжаление, София по-скоро флиртува със сегашните управляващи в Сърбия. Говори се за това как никога преди това отношенията между двете страни не са били толкова близки, толкова добри. Премиерите и президентите се срещат и се уверяват взаимно в приятелство. Всичко това създава едно благоприятно дипломатическо русло, което обаче крие други неща. София има инструменти, за да въздейства на Белград. Това беше особено актуално в момента, когато председателствахме Съвета на Европа.
От нашето „да“ зависи евентуалното им влизане в ЕС. С това можем да кажем, че подкрепяме членството на Сърбия в ЕС, но конкретно спрямо Сърбия искаме да се решат проблемите на нашето малцинство, не само на хартия, а реално. Това, за съжаление, не беше направено. Твърди се, че този въпрос е повдиган много пъти, но всичко стига само до приказки, които се говорят зад кулисите и никакви реални резултати не следват“, каза Сугарев.
Трябва да се изработи национална стратегия, която да помогне на сънародниците ни в Западните покрайнини.
„Първо би трябвало да се реши безперспективното икономическо състояние, това са най-изостаналите общини на Сърбия. В Босилеград има 50% безработица. Трябва да се окаже помощ, както Унгария помага на своето малцинство в Сърбия. Те имат фонд от 160 милиона евро за тази цел, с който подпомагат малкия и среден бизнес на етническите унгарци. Другото, което може да се направи, е да се каже много категорично на Сърбия, че няма да види никакво членство в ЕС, докато българите в Сърбия не получат реални права и свободи. Най-важният аспект е образованието, което е в най-ниската си точка. Трябва да се даде право на тези хора да помнят своята история“, заяви Сугарев.
Сръбският шовинизъм прекрачва дори моралните граници на християнската религия, като Сръбската православна църква е канонизирала сръбските чети, които са избивали българи.
„През 1917 г. Босилеград е бил опожарен. Избити са десетки хора. През 2017 г. беше чествана 100-годишнината от това събитие с огромни митинги и ярки примери на антибългарско говорене от страна на Вучич. Сръбската православна църква обяви загиналите сърби за светци. Хора, които са избивали, изнасилвали, обирали също са в категорията на тези светци. За светец може да бъде обявен само някой, който е загинал за защита на вярата.
В Босилеград искаха да сложат плоча в памет на загиналите от този разбойнически поход, но не им разрешиха и я конфискуваха. Едва през 2018 г. при срещата на Вучич и Радев, сръбският президент обеща, че ще бъдат върнати плочите... Много държим да се харесваме на сърбите, те да ни станат приятели, да се прегръщаме, да се тупаме по гърбовете, както правиха Вучич и Борисов, да получаваме ордени от тях, а проблемите с българското малцинство се отместват, като по-маловажни в геополитическия смисъл на думата. Може така да им изглежда на българските управници. Това е абсолютно неморално поведение“, категоричен е Едвин Сугарев.
