„Пътуване с лек багаж” (1987) е най-емблематичната книга за възрастни на Туве Янсон, която ще позволи на българския читател да опознае авторката в напълно нова светлина. В дванайсетте разказа от сборника героите пътешестват: в пространството, във времето, във въображението си.
Изправени пред новото и непривичното, реагират както най-добре съумеят: помъдряват, капитулират, преобразяват се. Японско момиче мечтае да гостува на любимата си писателка на малкия й финландски остров; троица чудати пияници разказват в нощен Хелзинки на млада двойка за желанието като двигател на живота; млада двойка оцелява в постапокалиптичен град без име; жена се прибира у дома сред години отсъствие, за да открие, че друга жена е присвоила спомените й; мъж заминава без посока и намерение да се връща, с надеждата да избяга от съчувствието си към другите: “Винаги съм мечтал да пътувам с лек багаж – скромна чанта, която небрежно да дърпам след себе си и с която да прекосявам с бодри, но не забързани крачки някое летище например; да подминавам тълпи от нервни хора, повлекли тежки куфари...”. Дузина изящни северни истории, в които важни са колкото думите, толкова и мълчанията.
„Колкото и леко да стоят на страницата тези разкази, те обсебват. Затваряш книгата, а те продължават да танцуват изкусително в крайчеца на съзнанието ти и гальовно да те подкачат: „Разбра ли какво всъщно се случи? А знаеш ли какво означава? О, върни се и опитай отново.” „The **Scotsman”.
