Днес се навършват две години от смъртта на големия български актьор Петър Попйорданов. Той почина навръх Великден – 5 май 2013 г., след като падна от 2-метрова височина на Боянските гробища.
Той беше настанен в Централна реанимация на "Пирогов" на 4 май следобед с пряка опасност за живота, в кома. Чочо Попйорданов беше приет в болницата с тежка двустранна мозъчна контузия, двустранно счупване на черепните кости, вътречерепен хематом, счупване на черепната основа, контузия на белия дроб и с едно счупено ребро. Сърдечната му дейност беше поддържана с медикаменти и беше поставен на командно дишане.
Въпреки близо 15-часовите усилия на лекарите от Клиниката по интензивно лечение в "Пирогов", той е починал рано сутринта на Великден в резултат на тежка черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол.
Биография
Чочо Попйорданов е роден на 11 юни 1964 г. в София. Той е син на дългогодишния директор на Киноцентър "Бояна" и генерален директор на БНТ Иван Попйорданов. Актьорът произхожда от родолюбив български род от град Велес. Прадядото на Чочо е първи братовчед на македонските революционери - войводата Миле и по-малкият му брат Йордан Попйорданов-Орце, водачът на солунските атентатори.
Чочо завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1989 година. Неговата специалност е актьорско майсторство. Той е ученик на Крикор Азарян и Тодор Колев. Чочо Попйорданов играе в театър "София", Малък градски театър, а от 1994 в Народния театър "Иван Вазов". Най-известните му театрални роли са в постановките "Сън в лятна нощ", "В полите на Витоша", "Бурята", "Човекът, който прави дъжд", "Кимоно" и др. Чочо Попйорданов се снима и в редица филми. Най-известните са "Вчера" (1988), "Адио Рио" (1989), "Любовното лято на един льохман" (1990), "Вампири, таласъми" (1992), "Сезонът на канарчетата" (1993), "Граница" (1994) "Испанска муха" (1998), "След края на света" (1998), "Дунав мост" (1999) и др. На малкия екран е известен с участието си в телевизионното шоу "Клуб НЛО".
Миналата година на 12 май бащата на Чочо Иван Попйорданов представи биографичната книга "Писма до сина ми - Чочо" . Тя представлява изповед за живота и творчеството на един от младото поколение актьори, които ни напуснаха неочаквано в разцвета на своя талант. "Писма до сина ми - Чочо" включва фрагменти от различни интервюта, публикации във вестници и списания през последните двайсет години. Те са свързани с житейския път на Чочо Попйорданов не само в личен план, но преди всичко чрез многобройните му изяви в театъра, киното и телевизията, като целта е да оформят един критичен възглед за преживяното от поколението, което често се определя като онова на прехода.
"Опитах се да се абстрахирам от огромната опасност един баща да идеализира образа на своя син. Надявам се, че съм избегнал тази грешка. Нещо повече – в тази книга не съм му спестил много неща, свързани с негови грешки и неудачи, било то в личния живот или професионалната кариера", казва Иван Попйорданов.
