Достъпът до публичните регистри - като Имотния, Търговския, както и до онлайн деловодствата на съдилищата може да бъде ограничен, ако проектопромените в Закона за защита на личните данни станат факт. За това алармира Програма достъп до информация (ПДИ), докато представяше годишния си доклад за достъпа до информация в България. "Много е важно да се запази свободният достъп до публичните регистри", коментира адвокат Александър Кашъмов от ПДИ.
С предложените изменения се засягат правата и задълженията на над 7 млн. граждани и около 2 млн. юридически лица. Автор на проекта е МВР. Целта е да се приеме европейският Общ регламент за защита на данните (GDPR), който влиза в сила на 25 май. С проекта се прокарват цензура, нарушаване на адвокатската и лекарската тайна, унищожаване на бизнес, блокиране на съдебното изпълнение, алармираха редица организации в становищата си по предложенията.
Кашъмов говори за противоречие между две разпоредби в проекта. Едната разрешава достъп с ЕГН, а другата го ограничава. Това може да доведе до неправилно тълкуване и рестриктивно прилагане на публичността, посочи той. Това ще помогне на непрозрачността, измамите и корупцията, се казва в становището на ПДИ. Оправдавайки се с GDPR например, от Софийския градски съд премахнаха от електронното си деловодство функцията делата да се търсят по трите имена на страната. Според Кашъмов регламентът не налага това.
Адвокатът посочи още, че освен заплахата за ограничаване на достъпа до публичните регистри проектозаконът крие и много други проблеми. Най-голямото предизвикателство за законодателя е да намери точния баланс между защитата на личните данни и други основни права. Като например свободата да се разпространява информация - обработване на лични данни за целите на журналистическата дейност, пише Сега.
Ако проектът се превърне в закон, ще бъдат засегнати още адвокатската и лекарската тайна. Огромният минимум на предвидените глоби пък засяга свободата на стопанската инициатива, която е основна ценност на ЕС. А в регламента специално е записано, че малките предприятия не трябва да бъдат непропорционално засягани. Нещо, което не е отчетено от авторите на проекта.
Едва 74% от институциите са публикували на сайтовете си вътрешните правила за предоставяне на достъп до обществена информация, отчетоха от ПДИ. При това под половината от тях са съобразени с последните промени в закона. Съдебната власт е направила сериозна крачка назад в достъпа до информация, отчетоха още от ПДИ. Като флагман в тази лоша практика беше посочен Върховният административен съд, от чийто сайт бяха свалени много данни, които не са лични. За това група журналисти водят дело в Страсбург. Сред препоръките на организацията е делата за достъп до информация да бъдат гледани по-бързо. Защото сега произнасянето на две инстанции по тях води до забавяне от 2-3 години. Накрая получената информация не само не е актуална, ами е и безполезна, обясни адвокат Кирил Терзийски от ПДИ.