"Трудно е за съвременните хора, особено младежите, да си представят каква е била ситуацията след Берлинския конгрес и преди Съединението. Като елементарен пример ще кажа, че между София и Пловдив се е пътувало със задграничен паспорт, евентуално с виза, ако някоя от двете държавички реши да въведе. Т.е. пътува се в чужбина от единия до другия най-големи български градове. Същото е положението със Скопие и Битоля, които са били част от българското национално землище. Да не говорим и за Ниш, Пирот, Кюстенджа, Тулча. Всичко това е било България и това е добре регистрирано в поредица международни документи".
Това каза пред БНР историкът доц. Валери Колев, преподавател по нова българска история в СУ "Св. Кл. Охридски".
По думите на историка интелигенцията днес трябва да се противопоставя на разделителните линии, които се прокарват от политиците:
Още: Общественик: Днес трябва да се вдъхновим от Съединението и да имаме поне част от волята на предците
"Последната такава беше с датата на националния празник. Предполагам, че следващата ще бъде около знамето или герба. И накрая ще се стигне до "светая светих" - столицата", смята той.
Според доц. Колев девизът "Съединението прави силата" звучи актуално и днес, защото не сме съединени:
"Съединяваме се, когато се случи нещо лошо, както е със случаите на наводненията и други трагични инциденти".
Четете Радев за Съединението и Русия: Не Румен, а Симеон Радев
