Всяка кашлица, която продължава повече от 2 месеца, е признак на болест и тя трябва да бъде уточнена. Това каза в интервю за БГНЕС доц. д-р Владимир Ходжев, д.м. – председател на УС на Българското дружество по белодробни болести.
Той подчерта, че палитрата на белодробните заболявания е много широка и в интервюто обхващаме най-честите такива. „При хроничните заболявания, които са най-трудни за лечение, може да се подобри качеството на живот на пациента и да се удължи неговата преживяемост. Така че белодробното заболяване не е присъда, а е една диагноза, при която със съответното съдействие на пациента и с наша помощ може да се осигури добро качество на живот. Ще дам пример с бронхиалната астма, която в миналото е била едно доста травмиращо заболяване, а днес имаме олимпийски шампиони, които са астматици. Това е много показателно за напредъка на науката в областта на белодробните заболявания“, подчерта лекарят.
От събота, в световния ден на белия дроб, стартира кампанията на Българско дружество по белодробни болести „Поеми дъх с надежда“. Тя цели повишаване осведомеността за белодробната фиброза.
Доц. Ходжев посочи, че белодробните заболявания са едни от най-широко разпространените и социално значими. Той сподели данни, според които в глобален мащаб от астма боледуват 339 млн. души, от ХОББ 251 млн. души. „Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е третата причина за смъртност след инфарктите и инсултите. Нейната честота нараства във времето“, посочи доцентът. Той добави, че белодробният карцином е най-често разпространеното неопластично заболяване при мъжете. По думите му България не се различава като процентно съотношение от останалите държави.
Най-притеснителният признак, след който трябва да се обърнем към лекар, за да се види дали имаме някакво белодробно заболяване, е задухът, посочи доцентът. „Диспнеята (или задух) трябва да бъде уточнена. Друг алармиращ симптом, който се появява и преди диспнеята, е кашлицата. Всяка кашлица, която продължава повече от 2 месеца, е признак на болест и тя трябва да бъде уточнена“, посочи доцент Владимир Ходжев. Той не скри, че част от пушачите отлагат този преглед при лекар с оправданието, че това е „тютюнджийска кашлица“ и след като пушат, затова и кашлят. Колкото по-рано имаме диагноза, толкова шансовете за позитивен ефект от терапията са по-добри“, каза лекарят.
Той посочи, че НЗОК поема голяма част от лекарствата за белодробните заболявания. „Медикаментите за ХОББ, за астма и за идиопатична белодробна фиброза се реимбурсират от касата. Това, което е проблем и не се реимбурсира за момента, но има предприети стъпки в тази насока, е домашната кислородотерапия с апарати - кислородни концентратори, които се включват в електрическата мрежа и са необходими в най-напредналите стадии на заболяването с прояви на дихателна недостатъчност“, каза председателят на БДББ.
Членове на дружеството са около 400 лекари по белодробни болести. Доц. Ходжев посочи обаче, че те не са равномерно разпределени в страната и има региони, в които има недостиг на пулмолози. „Другият проблем е, че средната възраст на колегите е доста напреднала, така че след определен брой години може да се почувства дефицит. Това се видя и по време на COVID – пандемията, защото наред с колегите инфекционисти и анестезиолози, пулмолозите са на първа линия в лечението на това заболяване и белодробните клиники на повечето места в момента са COVID-звена“, каза той.
През февруари тази година в писмо до тогавашния здравен министър председателят на БДББ настоя българските лекари по белодробни болести, работещи само в доболничната помощ, да бъдат признати от Министерството на здравеопазването като медици от първа линия и да бъдат приравнени с другите медици на първа линия със същото допълнително възнаграждение за рисковия им труд в размер на 1000 лв.
„Към момента допълнително възнаграждение получават колегите, които работят в болничните заведения, но има пулмолози, които са само в доболничната помощ и за съжаление те не получават тези суми“, каза доц. Владимир Ходжев.
Колкото до това дали хората с белодробни заболявания са по-уязвими по време на COVID-пандемията, лекарят посочи, че нещата не са еднозначни „Тоест, когато имаме едно подлежащо заболяване с дихателна недостатъчност, добавянето на COVID-19 всъщност усложнява протичането на заболяването. От друга страна, обаче, по мои впечатления, пациентите, които са с ХОББ, се стреснаха наистина и взеха предпазни мерки, т.е. изолираха се, те са и много по-стриктни в носенето на маски от останалото население, и може би това им осигури защита, защото не виждаме в клиниките техният брой да е нараснал. Освен това част от тези пациенти при лечението си приемат инхалаторни кортикостероиди, които вероятно също имат протективен ефект“, каза специалистът.
