Бъдещата медицинска сестра Йована Бойкова стана доброволец в общинската болница на Девин. От понеделник второкурсничката от Медицинския университет в Пловдив е редом до лекарите и колегите в хирургичното отделение.
„Проявих интерес, защото сме изучили вече почти всичко, което трябва да се работи. Разбрах, че в девинската болница имат нужда и сметнах, че мога да върша това, което трябва, мога да им помогна. Свързах се с ръководството на общината, с ръководството на болницата и така започна всичко“, обясни тя. Йована е студентка втори курс в Медицинския университет в Пловдив.
Четвърти ден вече тя отива в болницата, облича работното си облекло, гащеризона, мантата, маската, шлема, ръкавиците и започвам да изпълнява назначенията, направени от лекаря. Сменя превръзки и обработва рани в манипулационната.
„Благодарим от сърце на тази лъчезарна бъдеща медицинска сестра! Да е жива и здрава и се надяваме да намери мотивация и причина да остане в родния си край“ – казват от ръководството на лечебното заведение.
Попитана какво я накара да стане доброволец, Йована бе категорична: „Обичам да правя това, което уча. Обичам работата си, харесвам я и като гледам в тази тежка обстановка как всички имат нужда от помощ, аз не мога да стоя вкъщи и да не им помогна“.
Най-вълнуващи са й манипулациите, защото са свързани с огромното й старание да направи всичко перфектно и да облекчи страданията на болния.
Казва, че нищо не я плаши и допълва, че когато се страхуваш от вълци, не ходиш в гората.
„И не се знае докога ще продължи тази пандемия, дали няма да сме и след време в тази среда. Медицината е призвание - да помагаш на хората. А това правя, от нищо не се страхувам“, подчерта бъдещата медицинска сестра.
Хвали лекарите и колегите си в болницата, че всички се отнасят много добре с нея.
„Всички ме приеха много добре. Пациентите ме харесват. Колегите ми помагат, аз също им помагам, разбираме се“, отбелязва Йована.
Тя е родена в Девин. Именно това наклонява везните, когато решава, че иска да се впусне в помощ на нуждаещите се колеги и пациенти. Засега не е решила дали ще се върне в родния град, когато завърши. Притеснена е даже за самата болница дали ще я има след две години.
„Надявам се болницата да продължи да работи, защото ние сме голяма община. Надявам се и след време да има отделения и да се помага на хората“, сочи тя. Доброволката не се е замисляла в какво отделение би искала да работи, когато завърши, вероятно в кардиология или неврология.
Смята да остане доброволка в Девин дотогава, докато не ги извикат да продължат редовно обучение с присъствени лекции и упражнения.
