Изминаха четири месеца, откакто 51-годишният Димитър Димитров се самозапали пред сградата на президентството. Димитров е един от оказалите се немалко хора, които покрай февруарските протести посегнаха на живота си по този ужасяващ начин, за да привлекат вниманието на политиците към обикновените хора.
Четири месеца след постъпката си Димитър разказва пред bTV, че това е бил най-безсмисленият акт в живота му. И предупреждава, че никой и никога не трябва да стига до такава крайност.
„Целта ми беше протестът ми да се види и нещо да се разбере, че нещо се случва, защото се виждаше, че нищо не се случва - те просто хората се разхождаха по улицата протестираха, но никой не им обръщаше внимание”, казва Димитров.
„Аз постоянно работя с огън, но с каква скорост пламна този бензин, целият ме обхвана в пламъци за секунди и всичко ми се обърна наопаки. Когато изтичаха да ме гасят, си спомням, че им казах да ме оставят да умра. Спомням си, че им казах да ме оставят да умра и изгубих съзнание. Всичките ми роднини се бяха побъркали - и приятели, и познати, защото най-малко го бяха очаквали от мен - най-малкото аз бих направил подобно нещо защото съм веселяк, обичам живота”, разказва мъжът.
Димитров споделя, че голямата му мъка е как никой не обръща внимание на хората на средна възраст, които са безработни. Самият той е бил такъв.
В момента Димитър живее в силистренското село Попина. Там той работи на лозето, на нивата. Споделя, че е много зает – от 5 сутринта та до късна вечер. И се радва на новия си най-добър приятел – малък котарак.
