Твърдо подкрепям изявленията на президента Плевнелиев и на външния министър Младенов по отношение на резервите, които имат към еврочленството на Македония в Европейския съюз. Това заяви шефът на НИМ Божидар Димитров. По думите му овен всеизвестните кражби на история, македонските власти извършват и други, по-малко известни и на нашата общественост, престъпления спрямо международните практики в областта на културно-историческото наследство, предаде КРОСС.
Първо – при реставрация на старинни фрески и икони в древни храмове и манастири те старателно изтриват етнонима „български”, заменяйки го в най-добрия случай с термина „славянски”. Така е постепенно в църквата „Св. Неделя” в Битоля, „Св. Пантелеймон” във Велес, „Св. Йоаким Осоговски” в Крива Паланка на иконите на „Св. Кирил и Методий”, наречени в оригиналния си вид „български просветители”.
В манастира „Св. Богородица” в Кичево надписа на ктитора „Св. Борис цар български” е изтрит, а аналогичен надпис в Дебърския манастир е заменен с надпис „Св. цар Стефан Дечански” /т.е. с името на един от сръбските крале/. От църквата „Св. Димитър” в Скопие е свален и захвърлен ктиторския надпис „Построена от българите в Скопие през 1864 г.” /сега надписа е в НИМ/. Аналогични надписи са строшени и изхвърлени от църкви в Прилеп, Битоля. Тук е необходимо да споменем, че ЮНЕСКО забранява реставрационни намеси в паметници, които променят етническият им характер. В този смисъл осъдителна е и практиката да се подменят старобългарските надписи по фреските с надписи на съвременния македонски език, създаден през 1944 г. Целта очевидно е да се внуши, че този език съществува от ХІІІ-ХІV век. Така е постепенно при реставрацията на фреските в църквата „Св. Георги” в Ресен.
И всичко това е станало в последните десетина години, а не в далечното минало. Авторът на тези редове разполага със снимки на всички цитирани случаи от началото на 90-те години на ХХ век, когато тези надписи все още съществуваха в оригиналния си вид, посочва Димитров.
Той допълва, че продължава унищожаването на и без това полуразрушените български военни гробища, което е жестоко престъпление на Женевската конвенция за водене на война, подписана през 1996 г. и от Македония. Освен, че не позволяват възстановяването им, македонските власти разпространяват слухове, че българските войници са погребани с много злато и така стимулират иманярите да разкопават и унищожават и без това малкото останали гробове и паметници.
Между условията, които трябва да постави нашата страна, несъмнено трябва да стоят и възстановяването на надписите, указващи етническия характер на църквите и манастирите и българските военни гробища и паметници, категоричен е бившият министър.
Редактор: Десислава Ушатова
