От няколко седмици темата за въоръжението на новите бойни кораби се разглежда в детайли от МО. По време на служебното правителство, Министерството се активизира, почти с необратимо закъснение. Водят срещи с всички заинтересовани страни с цел да се изясни с каква огнева мощ ще разполагат двата нови мултифункционални бойни кораби на флота и колко ще струва това въоръжение. В началото на месеца стана ясно, че за пълните боекомплекти на двата кораба ще са необходими допълнителни между 500 млн. и 1 млрд. лв. Изглежда този разход до сега не е бил дискутиран публично, има риск ВМС да се окажат в положение, като ВВС, които няма да получат пълен комплект въоръжение за новите F-16 поради недостиг на бюджет и ще докоомплектоват на по-късен етап.
Темата се флотското въоръжение е от изключително значение за България и поради засиленото военно присъствие на руски кораби в Черно море. Инвестицията е значителна, но от нея ще зависи развитието на флота през следващите поне 25-30г. Министерството на отбраната трябва да вземе бързо информирано решение, тъй като инсталациите за изстрелване се залагат в процеса на изграждане на корабите, а те предопределят избора на ракетите. От този важен избор зависи дали страната ще може ефективно да пази външната граница на НАТО.
Колегите от Фрогнюз започват разследване по казуса и вече са изпратили въпроси към МО и главнокомандващи на флота. Съгласно информация, получена от източници близки до МО става ясно, че се разглеждат два варианта за основна бойна ракета на корабите, а именно противокорабни ракети RBS-15 Mk3 на компаниите Diehl Defence (Германия) и Saab (Швеция) и Naval Strike Missile (NSМ) произвеждана от норвежката компания Kongsberg и американската Raytheon Technologies. Представители на двете компании, както и на главния изпълнител на програмата Lurssen се редуват на срещи в МО, за да се изясни какво точно предлагат и на каква цена.
До тук става ясно, че настоящото политическо ръководство на МО няма ясно стратегическо решение и анализ на възможностите за основното въоръжение на. В отговора, който получихме от МО четем: „През ноември 2020 г. между Министерството на отбраната на Република България и компанията „Люрсен”- Германия беше подписан договор за проектиране, построяване и доставка на два многофункционални модулни патрулни кораба с корабен и брегови комплект запасни части, инструменти и принадлежности, обучение на екипажите и на инженерно-техническия състав, осъществяване на интегрирана логистична поддръжка след изтичане на гаранционния срок и индустриално сътрудничество. Основната цел на договора е придобиването на платформи, които са оперативно съвместими с НАТО и позволяват ефективно участие в операции на Алианса. В договора, одобрен от Министерския съвет, е определено какво въоръжение ще бъде монтирано на новите бойни кораби за Военноморските сили“.
Предишното правителство е предоставило правото на корабостроителницата Lurssen да избере въоръжението на нашите кораби. И главният изпълнител на поръчката възнамерява да подпише договора за установките с шведската фирма Saab – решение което може да доведе до сериозни последици за флота. Фрогнюз отправи запитване до МО, по закона за достъп до обществена информация, за да получи анализа, въз основа на който е направен избора на ракета. В отговора на министерството липсва анализ, МО изглежда се опитва да събира информация по темата , докато ВМС са твърдо убедени в избора, който някой друг е направил без тяхно участие. Избраната RBS-15 Mk3 е ракета с концепция от 70-те години на миналия век, както повече от налично оборудване на българските въоръжени сили в момента. По-новото поколение RBS-15 Mk4 не е предложена на МО, според информацията на Фрог, но не става ясно защо. Според МО „Двете ракети, посочени във вашите въпроси - RBS-15 и NSM, са с различна концепция. RBS-15 е с активно насочване, докато NSM е с пасивно насочване. Множество фактори влияят на избора. При RBS-15 има натрупан опит в годините на експлоатация и към настоящия момент има разработени различни модификации и подобрения в тях. NSM е сравнително нова ракета с изцяло пасивно насочване, което поставя различни изисквания при нейното използване“.
Какво на практика означава това? RBS-15, както и повечето ракети на световния оръжеен пазар използват активна радиолокационна глава за самонасочване към целта. Излъчването на радарен сигнал от главата на ракетата дава възможност на противника да я открие, да я заблуди със системи за радио-електронна борба или да я унищожи. NSM използва инфра-червен и оптичен сензори, за пасивно насочване, които не излъчват идентифицируем сигнал. Това я прави „невидима“ за вражеските кораби и бреговата охрана. С други думи NSM по-трудно може да бъде прихваната и свалена в резултат на една по-модерна концепция.
Какво знаем до сега по отношение на използването на ракетите? В Европа с RBS-15 разполагат Германия, Хърватска, Финландия, Швеция и Алжир. Хърватска има старо поколение RBS, a Финландия започна процес по замяна на RBS с друга радарна ракета. Норвежката ракета NSM , се произвежда от 2012г. и вече е на въоръжение в Германия, Норвегия, Полша, САЩ. Северната ни съседка Румъния подписа договор, а Канада e следваща в списъка клиенти на NSM. Тя се произвежда серийно или както я описва Kongsberg е „единствената прецизна, високо обхватна ударна ракета от 5-то поколение на пазара“. На път ли сме да се включим в клуба на RBS, в който единствената страна от НАТО е Германия? Има ли логика да избираме боеприпас, който очевидно не е приоритетния избор на НАТО.
Цените на двете ракети не са публични на този етап, но по предварителната оценка се знае, че цената на придобиване на 28 – 32 ракети (колкото ще са необходими на България) варира между 160 – 230 млн. лева, без влизат разходите за поддръжка за тридесет годишния период на експлоатация. Според отговора на МО „При идентични количества поръчани ракети и имайки предвид и източника на придобиване, може да се каже, че цената на едно изделие излиза съизмерима за двата вида ракети.“
По информация от последните дни става ясно, че Diehl/Saab са предложили значителна отстъпка от първоначалната оферирана цена към България. Вероятно активността на конкурентите им от Норвегия е предизвикала тази отстъпка. Ако това е факт следва да си зададем въпроса, защо се налага частни фирми да оптимизират разходите за МО, вместо чиновниците да заслужат своите заплати и да преговарят в името на интереса на българския данъкоплатец.
Освен цената за придобиване е важно да се сравнят и цените за поддръжка на ракетите. На този етап Фрогнюз не разполага с тези цени, но те също представляват значителна част от цената на поръчката и не могат да се пренебрегнат. По старите ракети имат по-високи разходи за поддръжка.
Интересни са и коментарите на руските медии, които следят със задълбочен интерес какво се случва в Черно море. Общият извод е, че въоръжаването на Румъния и Полша с NSM ще разклати руските амбиции за военна доминация в Черно и Балтийско море. Пак ние в България може да се окажем слабата брънка във веригата на колективната сигурност на НАТО в региона.
Фрогнюз подготви и изпрати въпроси както към двете конкурентни фирми Saab и Kongsberg . Ще следим темата като ще предоставим всички отговори на нашите читатели. Обществени поръчки с такъв обхват и значение за националната сигурност би следвало да се реализират при най-широка публичност и прозрачност.
