Според анализ на Агенцията за социално подпомагане за последните 4 години от 2012 г. до 2015 г. се наблюдава устойчива тенденция на намаляване на специализираните институции за деца. Това съобщиха от Агенцията за социално подпомагане.
От около 5000 през 2012 г., днес в домовете за деца, лишени от родителска грижа, домовете за деца с увреждания и домовете за медико-социални грижи за деца, живеят около 700 деца и младежи. Общо 65 домове за деца са закрити през последните 4 години, като 42 от тях са преустановили дейността си през 2015 г. Процесът продължава и през тази година, като от началото й досега са закрити още 6 дома за деца, лишени от родителска грижа, с общ капацитет 136 места. От 1 август 2016 г. е закрит и домът за медико-социални грижи за деца в град Златица.
В началото на 2016 г. своята дейност преустанови Домът за деца с умствена изостаналост в с. Илаков рът, община Елена, като това бе последната в страната специализирана институция за деца с увреждания и със закриването й в цялата страна приключи предоставянето на грижа от институционален тип за такива деца. Оставащите да функционират домове за деца, лишени от родителска грижа, към днешна дата са 26.
Закриването на специализираните институции за деца е процес, който е съпътстван от откриване на нови социални услуги за деца и семейства. През 2015 г. функциониращите социални услуги за деца в общността от резидентен тип - преходно жилище, център за настаняване от семеен тип, кризисен център и приют са с 43% повече от 2012 година – 288 срещу 124. Към края на 2015 г. на територията на страната функционират общо 543 социални услуги за деца, предоставяни в общността (включително от резидентен тип), с капацитет 12 285 места, в края на 2012 г. са били 338, с капацитет 8 769 места.
От началото на годината досега са открити 52 нови социални услуги за деца и семейства, включително от резидентен тип, с общ капацитет 978 места, от които 27 услуги в общността от консултативен тип, с общ капацитет 666 места, и 25 услуги от резидентен тип, с общ капацитет 312 места.
Чувствителното намаляване на броя на децата, настанени в специализирани институции, и продължаващото увеличение на броя на социалните услуги за деца в общността е ясен израз на политиката да се създадат възможности и условия децата в риск да бъдат отглеждани в семейна среда.
