Министерството на финансите предлага служителите на Националната агенция по приходите (НАП) да получат правомощия да провеждат разпити, огледи, претърсвания и изземвания, съобщи БГНЕС.
Тези предложения се съдържат в законопроекти за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Те са публикувани на интернет-страницата на финансовото ведомство.
Според законопроекта, разширените правомощия се предоставят само на тези органи по приходите, които са оправомощени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Проектът предвижда следните допълнителни правомощия за органите по приходите:
1. Да извършват разпит на проверяваното/ревизираното лице и трети лица.
2. Да извършват оглед на подлежащите на контрол обекти.
3. Да претърсват помещения, в които се осъществява стопанска дейност или управление на стопанска дейност - производствени помещения, магазини, складове, офиси, кантори, канцеларии и други подобни, както и в помещения и места, където се съхраняват материални ценности, парични средства и счетоводни, търговски и други документи или носители на информация, свързани с дейността на контролираните лица.
4. Да претърсват транспортни средства, когато са спрени, паркирани или в престой, както и да спират съвместно с контролните органи за движение по пътищата транспортни средства, а в зоните за граничен или митнически контрол претърсването се извършва съвместно с органите на гранична полиция и органите на Агенция "Митници".
5. Да изземват счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация;
6. Да изискват съдействие от компетентните органи за извършване на обиск на лица, които се намират в подлежащите на контрол обекти, когато има достатъчно основание да се смята, че те са укрили предмети или документи, имащи значение за определяне на данъчни и осигурителни задължения.
Според МФ, тези действия са необходими с оглед "нормалното осъществяване от органите по приходите на възложената им от закона функция по извършване на ревизии и проверки".
С цел да се гарантират правата на задължените лица, данъчното разследване ще може да се упражнява само ако се възпрепятства или пречи на провеждането на производствата по установяване на данъчни и осигурителни задължения или са налице данни за укриване на факти и обстоятелства от значение за производствата, посочват от МФ.
От там заявяват също така, че събраните от органите по приходите на НАП доказателства ще могат да се използват при разследване на престъпления, свързани с данъчни измами, изпиране на пари и подкуп на местни и чуждестранни длъжностни лица, които оказват изключително негативно отражение както върху държавния бюджет, така и върху обществото и икономиката като цяло.
Според данъчни експерти и юристи обаче в проекта са допуснати сериозни пропуски, което на практика ще обезсмисли новите функции на данъчните.
Според адвоката Петър Илиев няма пълна гаранция за това, че данъчните няма да злоупотребяват с новите си функции.
"Известен факт е, че нито едно крупно данъчно или осигурително престъпление не може да се извърши, без да има данъчен чадър. Как тогава служителят да разследва своя колега? За да могат да осъществяват своите правомощия безпристрастно, те трябва да бъдат на пряко подчинение на министъра на финансите", заяви адвокат Илиев пред Нова телевизия. Според него друг пропуск е, че разследващите данъчни не могат да разчитат на специални разузнавателни средства.
Банковата тайна също ще продължи да създава сериозни проблеми, когато се иска информация. "Банката отговаря бавно и освен това банките в България имат практика, когато получат такива писма, автоматично да уведомяват клиентите си, а първата работа на клиента, когато се чувства застрашен е да опразни банковата сметка", смята Петър Илиев.
Министерството на финансите не е обосновало финансово проекта, въпреки че това е задължително за всеки нов закон. Освен това не са предвидени пари нито за обучение на данъчните, нито за закупуване на техника.
Редактор: Пламен Георгиев
