Д-р Преслав Наков е старши научен сътрудник I степен в Катарския институт по компютърни изследвания и доктор по компютърни науки от Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ. Той е първият носител на наградата "Джон Атанасов" и е автор на стотици научни публикации в световни научни издания.
Д-р Наков е ръководител на проекта TANBIH ("Танбих"), разработен в сътрудничество с Масачузетския технологичен институт – проект, насочен към борбата с фалшивите новини и дезинформацията. Екипът му е разработил и инструмент за журналисти, използвайки изкуствен интелект, който открива пропагандни техники в текстовете. Според експерта с правилните политики и инструменти можем да преборим дезинформацията в рамките на 5 години.
"Важно е да правим разлика между фалшиви новини и дезинформация. Аз не обичам термина „фалшиви новини“, защото той подвежда хората да се фокусират върху това дали нещо е вярно или не. На ниво Европейски съюз (ЕС), Световната здравна организация (СЗО) и Организация на обединените нации (ООН) се работи с друг термин и той е „дезинформация“. Това означава, че твърдението е едновременно невярно и има лоша умисъл. Основният проблем на фалшивите новини според журналистите е, че са превърнати в „политическо оръжие", заяви д-р Преслав Наков в "Студио Actualno".
- Как да различим качествените от фалшивите новини?
Няколко са факторите. Първо трябва да проверим източника на информацията – имаме ли 2 или 3 независими източника на информацията, това е нещо, което ние правим в проекта "Танбих", нещо, което обикновено журналистите правят. Второто нещо е свързано със самия език, който е използван. Ако някой просто ни лъже то няма да има ефект, фалшивите новини обикновено искат да ни грабнат с емоция – апелиране към страх, ако нещо ни прави прекалено щастливи или прекалено ядосани, може би нещо не е съвсем наред.
Ако човек иска да дезинформира, той може да използва истинска информация за основа и да я извърти по определен начин. Най-добрата пропаганда е, когато се казва истината, но не цялата. Генерално, трябва да се гледа източника и да се внимава дали няма апелиране, залитане към емоции. Трябва да се следи и за снимката, ако тя не изглежда особено надеждна, можете да проверите дали тя наистина е от конкретното събитие.
- Според различни проучвания разпространението на фалшивите новини става по-бързо и стигат до повече хора, особено в първите 10 минути. Как тогава могат да бъдат спрени или поне ограничени? И социалните мрежи ли са основният разпространител на фалшиви новини?
През 2018 година наистина имаше такова изследване. MIT Media Lab направи едно голямо проучване с десетки хиляди твърдения в социалните мрежи, които са били проверявани и показват, че фалшивите новини се разпространяват 6 пъти по-бързо от истинските. Едно друго изследване показва, че 50% от споделянията на някои мълниеносно разпространяващи се новини са се случили през първите 10 минути. За да ги ограничим трябва първо да можем да ги идентифицираме много бързо. При твърденията нещата са прости, защото могат да бъдат проверени статистически. Но ако е например събитие, за което нямаме информация, там трябва да следим позицията на надеждните медии по въпроса.
Това, което ние правим е, че се фокусираме върху източника на информация. Даваме възможност за проверка на медиите и статиите им, за които имаме съмнения, че могат да съдържат невярно съдържание. Когато някой просто пусне нещо в социалните мрежи, без да има връзка със статия или уебсайт, това е просто слух и той много бързо умира. Трябва да има нещо допълнително, което да подкрепя истинността на информацията.
Хората, които правят манипулациите, не могат да правят различен уебсайт за всяка фалшива новина, те използват еднакви сайтове, затова ние просто трябва да се научим да ги разпознаваме и профилираме. Ние правим подробни профили на различните сайтове – каква е аудиторията им, какво е доверието в тях, политическите наклонности и т.н.
Също така екипът ни е разработил и инструмент за журналисти, използвайки изкуствен интелект, който открива пропагандни техники в текста. За момента ние сме го разработили на английски и арабски език. Тази революционна програма може да се прилага и по време на интервю на живо, за да се хваща, когато събеседникът лъже.
- По света има множество организации за проверка на фактологията, така нар. “fact check” сайтове. В България обаче все още нямаме такива. Защо според вас и това допринася ли за 112-тото ни място по свобода на медиите?
Преди 2 години имаше изследване на „Институт Отворено общество“ за медийната грамотност в света и то показа, че България е сред страните с по-ниска медийна грамотност. На първо място в Европа е Финландия с най-висока степен на медийна грамотност.
Финландия е много интересен пример, защото това е единствената държава за момента, която официално е обявила, че се е преборила с фалшивите новини и начинът, по който го е направила е чрез медийна грамотност. Това за мен е най-доброто решение и правилният път. Отнело ѝ е 5 години, като започва след събитията в Крим, когато те се чувстват застрашени и стартират програма за масивна медийна грамотност за всички слоеве на обществото, но най-вече ориентирано към учениците. Те им показват и ги обучават как да разпознават силно емоционални съобщения в социалните медии и да не ги разпространяват, как да проверяват дали една картинка или текст са били манипулирани или не.
За съжаление България не е толкова напред по отношение на медийната грамотност, а това решава много проблеми. Ако фалшивите новини не се споделят масово и хората не им вярват, те няма да се разпространяват толкова мълниеносно. И тогава тези, които се занимават с подобни дейности, също ще загубят интерес. Аз обичам да казвам, че фалшивите новини са нещо като спам, разликата е, че ако изпратя спамът до 1 000 човека той ще стигне само до тях, а ако изпратя фалшива новина до 1 000 човека, ако е добре написана, тя вероятно ще достигне милиони.
- Кои са темите, с които най-много се злоупотребява и най-често се фалшифицират?
Традиционно дезинформацията се фокусира в 3 основни направления. На първо място политически, на второ здравна дезинформация – антиваксърски движения и на трето място са финансовите манипулации. С навлизането на глобалната пандемия паралелно с нея се разви и глобална инфодемия, при която политическата и здравната информация се сляха в едно. През февруари месец 2020 г. СЗО обяви своите топ 5 приоритета в борбата с пандемията и борбата с фалшивите новини беше поставена под номер 2 в списъка, така че това наистина е много важно.
При дезинформацията, особено в социалните мрежи, материалите не са непременно текстови, имаме и много колажи и така нар. „meme-та“. Това също е нещо, срещу което работим, имаме даже съвместен проект с Facebook. Вече ви казах, че фалшивите новини приличат на спама, който преди 20 години беше огромен проблем, в момента все още не е изчезнал, но е поставен под контрол. Аз се надявам в рамките на може би 3, 4 или 5 години да успеем да поставим фалшивите новини под контрол. А примерът на Финландия показва, че това е реалистична цел.
Какви други приложения има проектът "Танбих", как да различаваме невярната информация и как да се справим с фалшивите новини в България, вижте във видео интервюто.
Интервю на Габриела Андреева
